Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български професор е притеснен: Очаква се следващият трус да е близо до нас
  • Новини

Български професор е притеснен: Очаква се следващият трус да е близо до нас

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
trusudaskdasdaosda.png

Снимка seismicportal

„Очаква се следващият трус да бъде някъде в Мраморно море, дори в Егейско море, съвсем близо до нашата територия, което е притеснително“, заяви геологът проф. Янко Герджиков в интервю пред България он еър.

Поредицата от земетресения в Турция постави много въпроси за движенията на земните пластове и активните сеизмични зони в България и съседните ни страни.

„Земетръсът се случва по една от големите тектонски плочи. Това е голям разлом, известен е от десетилетия. Всяко земетресение от подобен мащаб инициира каскада от неблагоприятни процеси. Генерира свлачища, цунами… Дестабилизира земната кора на доста голям район. Ако има глинести слоеве, става отлепване. В България колеги наблюдават такива свлачища в района на Симитли, в района на Източните Родопи“, обясни той.

По думите му все още знаем малко за втората разломна зона, която е в пресечен планински терен, където се очакват много свлачища и срутища.

„Тези разломи, които засегнаха тази част на Турция и Сирия, не водят до цунами. Хората са в паника и виждат, че става отдръпване на морето. Може просто да е резултат от приливи и отливи. Преди голямо цунами морето се отдръпва и вероятно това е притеснило хората. Няма основание за притеснение“, категоричен бе проф. Герджиков.

Той отбеляза, че съществуват методи, с които може да бъде измерено с точност движението на блоковете земна кора. Данните показват, че става изместване от порядъка на 4-5 метра на места.

„Притеснително от геоложка гледна точка е, че такива значителни движения разтоварват напрежението по част от един разлом и натоварват съседните разломни сегменти. При Северноанадолския разлом става миграция на земетръсите от изток към запад. Очаква се следващият трус да бъде някъде в Мраморно море, дори в Егейско море, съвсем близо до нашата територия, което е притеснително“, каза още проф. Герджиков.

Според него сме относително по-сигурна територия, докато на териториите на Турция и Гърция стават съвременни процеси на взаимодействие на тектонски плочи.

 

„Ние сме една от малкото държави в Европа без геоложка служба. Проблемни са нещата, свързани с геоложкия риск, споделя се между няколко ведомства“, посочи проф. Герджиков.

„Сателитите показват, че Арабската плоча непрекъснато се движи на север със скорост от 2 сантиметра на година и този процес не може да бъде спрян. Единственият начин напреженията да бъдат спрени е чрез земетръси. Ние трябва да сме подготвени за следващи събития”, каза още той.

АТ

Continue Reading

Previous: Калъф за телефон с брокатена течност вкара жена в болница
Next: Синоптик: Атакува ни коварна Атласка депресия, която ще доведе студ и сняг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.