Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български учени преобърнаха представите на света: Попаднаха на нещо страшно
  • Новини

Български учени преобърнаха представите на света: Попаднаха на нещо страшно

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
traaaassddsdsrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Летящ динозавър беше открит край Трън.

Птерозавърът бил толкова огромен, че крилата му са били около 8 метра. Наши учени за пореден път откриха останки от динозаври в този район.

Оказва се, че около Трън има и останки от крокодили и гигантски летящи влечуги. Всичко това предизвика изумлението на американския учен Стийв Брусати, който е част от екипа на филмовата поредица „Джурасик парк“.

В специално интервю за БНТ Брусати каза, че откритията в България могат да се окажат изключително съществени за подреждане на пъзела на историята от преди милиони години.

„Всяка една кост, колкото и да е непълна, си е награда, която е спечелена с огромни количества труд и много, много късмет“, заяви Владимир Николов, палеонтолог в Националния природонаучен музей при БАН.

„Всяка една костица носи някаква информация. Ще сме малко като очакване на Коледа да видим точно какво сме събрали“, допълни гл. ас. д-р Латинка Христова, ръководител на експедицията.

БНТ: Светът не вярваше, че тук би имало такъв потенциал и че някога тук е имало динозаври. А вие?

Стийв Брусати, американски учен: „България изобщо не беше част от историята, когато започнахме да проучвахме динозаврите. Не съм си и помислял, че може да стане дума за български динозавър“.

Но първи в тази идея вярват те. Учените, които тръгват в най-горещото време от годината да търсят отговори, които целия свят задава. Назад във времето намират неоспорими доказателства, че нашата част на планетата е била приятен дом за динозаврите.

„Това е една от малкото почти изцяло запазени кости. От предния крайник на двукрак растителнояден динозавър“, допълни Владимир Николов, палеонтолог в Националния природонаучен музей при БАН.

БНТ: Според вас как изглежда българският динозавър?

„Едно от големите открития в палеонтологията на динозаврите през последните 30-40 години, е че огромна част от тях наистина са били пернати. Българският динозавър най-вероятно не е имал пера. Били са покрити най-вероятно с люспи или с малки костни плочи. А ето тази другата кост е от същия тип динозавър, само че е от големия му пищял, тоест от тази част на крака, която е близо до глезена“, добавя Владимир Николов.

Въпросът дали българският динозавър е изглеждал като в поредицата „Джурасик парк“ вече си има отговор.

„Българските динозаври биха били изглеждали доста по-различно от това, което виждаме на големия екран“, поясни Владимир Николов, палеонтолог в Националния природонаучен музей при БАН.

Разкопките през годините категорично показват, че около Трън има кости на динозаври. Само че сега преди дни там на същото място откриват нещо повече. Нещо, което още повече преобръща представите на света. Явно тук по нашите земи е имало и гигантски летящи влечуги.

„Това е кост, раменна кост, непълна – от голямо летящо влечуго. Птерозавър“, заяви Владимир Николов.

„Тези открития в България могат да се окажат изключително съществени. Европа е била вода и много малко острови. И не е ли невероятно, че преди 80 милиона години е имало птерозаври в небето ви, по земята, по която сега ходите са стъпвали подобни чудовища като динозаврите? Този птерозавър е вероятно най-голямото нещо, което някога е летяло, крилата са били някъде около 8 метра. Един огромен самолет“, допълни Стийв Брусати, американски учен.

БНТ: Мислиш ли, че българските динозаври могат да бъдат част от следващия филм, по който работиш или пък следваща книга?

„Това, което видях при вас от тук нататък ще ме вдъхновява в новите филми, с които ще се захвана, в новите книги, които ще пиша“, каза още американският учен Стийв Брусати.

Преди години Стив изобщо не подозира, че би говорил подобно нещо за страната ни. Сега въпросът не е дали, а кога ще дойде отново. България вече е официална част от графика му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На пръв поглед това е най-обикновен жълт камион, но зад стените му се крие огромна тайна
Next: Двойка си купи изоставена плевня и я превърнаха в техен дом, ако надникнете вътре ще се изумите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.