Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бърз и лесен ритуал за забогатяване: Направете го и ще ви засипят много пари, щастие и късмет
  • Новини

Бърз и лесен ритуал за забогатяване: Направете го и ще ви засипят много пари, щастие и късмет

Иван Димитров Пешев март 15, 2023
sikasyasokgasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нумерологията и астрологията стават все по-модерни и печелят все повече привърженици.

В началото на май станахме свидетели как новото правителство на България беше съставено и обявено едва след като приключи периодът на Ретроградния Меркурий. Все повече хора са убедени, че следвайки нумерологията и астрологията ще подредят по-добре живота си и ще избегнат излишни рискове.

Нумеролози пък са категорични, че повтарянето на глас на поредици числа може да доведе до привличането на пари, щастие, късмет и здраве.

Това се дължи на факта, че всяко число носи собствена честота на трептене, а съответните комбинации образуват т.нар. „числови кодове“, съобщава virage-journal.com, цитиран от Petel.bg.

Ето някои от най-популярните „числови кодове“.
За здрав сън – 5 1 4 2 4 8 5 3 8
При проблеми в семейните отношения – 2 8 5 5 5 5 9 0 1
При проблеми с колегите в работата – 1 4 1 1 1 1 9 6 3

При угризения и лоши спомени от миналото – 7 8 1 9 0 1 9 4 2 5

За щастие в бъдещето – 1 4 8 7 2 1 0 9 1
При лични финансови проблеми – 7 1 4 2 7 3 2 1 8 9 3

При служебни финансови проблеми – 2 1 2 3 0 9 9 0 9
Всъщност, простите ритуали за пари са по-ефективни, отколкото сложните,пише drugitenovini.com.

 

След извършване на ритуала трябва да мине известно време, през този период трябва да наблюдавате живота си, за да разберете кога е започнал да действа ритуала и парите започват да идват.

Ето един прост ритуал за привличане на пари.
Има специална магическа мантра, която е измислена от един от мъдреците на Тибет. Това е нумерологичен седемцифрен код, числото 7753191.
То трябва да бъде написано на хартия и да се казва на глас всеки ден по 77 пъти.
По този начин ще отворите канал за пристигането на пари в живота ви.

След като премине един цикъл от 77 дни, настъпва време за втория етап на ритуала. Към магическата мантра на парите ще трябва да свържете силата на четири стихии.

На първо място е стихията на Земята. Изберете или купете специален красив съд с пръст, в него ще трябва да засадите семена от някое растение.
Първо, на нарастващата Луна, най-добре на лунна светлина на перваза на прозореца, в съда с пръстта закопайте лист хартия с вълшебната мантра 7753191, като произнасяте думите: „Земята е пълна с богатства, в теб сега е моята мечта“ (повтаря се 3 пъти).

След това трябва да се засадят самите семена. Важно е това да са сухи семена, не поникнали. Много подходящи за целта са пшеничните зърна, те бързо покълват.
Посейте тези семената с думите: „В земята засаждам семена, пари желая да отгледам. Още едно семенце посявам, много скоро съкровище ще намеря. Нека никой не пострада, само пари да идват. След като семената покълнат, парите ще ме намерят!“

След това ги полейте с с вода – така ще свържете своята парична мантра с Водата. Поливайки, казвайте думите: „Вода и земя, семената оживете“ (3 пъти).
Следващата стъпка – пуснете стихията на Въздуха в помещението – отворете прозореца и поставете съда със семената на перваза на прозореца с думите: „Ти, Въздух, си ми нужен като светлината, и дай на мечтата ми Разсъмване“ (3 пъти).
Вече поникналите зрънца, поливайте с думите: „Семената като израстат, парите ще ме намерят“ (3 пъти)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цялата истина за Цветомира Миленова – Цвети от Хелс Китчън – сезон 5
Next: Ето как да си гледате ягоди на балкона – реколтата е даже по-добра, отколкото на полето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.