Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бяла жена роди бебе, но мъжът ѝ я хвана за гушата, а дни по-късно стана чудо
  • Новини

Бяла жена роди бебе, но мъжът ѝ я хвана за гушата, а дни по-късно стана чудо

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
bqlajenaaata.jpg

Понякога законите на генетиката могат да останат загадка за учените. Има един милион случаи, когато родители с черен или бял цвят на кожата раждат дете с кожа с противоположен цвят. Това все пак се случва и е много трудно обяснимо.

Тогава започват и типичните обвинения към майката – тя е изневерила на съпруга си с друг.

Понякога обаче това не лежи в основата и е ред да се извадят много по-различни теории за случилото се.

Един от случаите, който доби особено голяма популярност е станал през 1955 година в Южна Африка. Това е случаят на бели заселници от Холандия – Сузи Лаинг и Ейбрахам Лаинг. На двамата им се ражда тъмнокожа дъщеричка на име Сандра.

Родителите бяха шокирани, когато видели бебето за първи път. Семейството вече имаше две момчета, които били абсолютно бели.

В онези дни генетичните тестове все още не са правени, но те отчаяно опитват да установят връзката между бащата и дъщерята чрез кръвни тестове.

В началото Ейбрахам сериозно се съмнявал, че жена му му е изневерила и е предала любовта им. По-късно обаче се оказало, че той има чернокож сред предцитеси. Въпреки че са минали много години, то фенотипът се появява след много години.

Изследванията показват, че този човек е живял през 18 век. Вероятно е имал връзка с чернокожа жена, която е оставила този отпечатък на родословното му дърво, който пък е дал отражението си 200 години по-късно.

undefined
Тогава настанали трудни времена за семейството на малката Сандра. Съседите спрели да говорят с тях и дори не допускали семейството да отиде на църква или пък децата на училище. Детето преживяло страшни унижения.

За живота на Сандра са заснети два филма – единият е Skin (2008), а другият е документален – In search of Sandra Laing.

Обърнете внимание, че по-късно лекарите официално регистрират подобно явление – когато бяла двойка има черно дете. То е наречено атавизъм. Може да се случи само в един случай – ако някой от партньорите е имал тъмнокож прародител. /jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 2-годишно момченце се удави в басейн на Свети Валентин, докато майка му и баща му купонясваха
Next: Момиче отиде на първа среща с мъж, но избяга веднага, щом видя какво има в колата му

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.