Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях в ада, загубих дете, докато всички ми се смееха, каза Ники Кънчев и се разплака пред Светослав Иванов
  • Новини

Бях в ада, загубих дете, докато всички ми се смееха, каза Ники Кънчев и се разплака пред Светослав Иванов

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
fvsdfvfdbvgfbgfjhg.png

Водещият Ники Кънчев направи покъртителна изповед в bTV за най-голямата трагедия в живота си – загубата на дъщеричката си.

„Аз бях в ада. Аз бях в ада! И то когато си на екран, когато си щастлив, половината те обичат, половината – не.

 

Но това ми се случи, когато аз много публично… На много хора им се случват подобни неща. На мен това ми се случи на екрана, брат ми! Изгубих дете“, каза той с треперещ глас на своя отдавнашен приятел Светослав Иванов.

 

 

„Това ангелче е всеки ден до мен, всеки ден му казвам „Добър ден“, „Лека нощ“. Ако имаш въпрос кое е най-голямото богатство, това е сестра ѝ, която е жива и здрава.

Но това върви заедно с най-голямата загуба. Ако мога да върна по тоя начин към тия хора…“, разкри той относно мотивацията си да помага в различни благотворителни каузи със събиране на средства.

 

Кънчев разказа и как бил поканен във Фейсбук групата „Купи от майка на дете с увреждане“ и колко много жени имали обяви там:

„Казах им: „Скъпи майки, вие сте героите, вашата битка е всеки ден. Ето моя телефон, който когато иска, може да ме потърси“. И те почнаха…“.

Изключително емоционалните думи на Кънчев накараха Иванов да стане от мястото и да го прегърне в знак на подкрепа.

 

Мистър „Стани богат“ събра сили да продължи напред и разказа за другата си дъщеря, която фактически е шефа в семейството.

Той разкри още, че снимките на шоуто вече са започнали. На 17 февруари ще има специално предаване, а от 19-и започват редовните излъчвания.

„Не съм зло куче, че да ги пазя тези пари. Елате, вземете ги, излъжете ме, надиграйте ме“, призова той.

„Влязох си у дома“, призна той той относно завръщането си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно! Всички родени между 1950 и 1990 г., не забравяйте да прочетете това!
Next: 100 мл кисело мляко и всичко в градината и на балкона цъфти до октомври! Домашен млечен тор за цъфтеж

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.