Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, но с помощта на стара рецепта се изправих на крака
  • Новини

Бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, но с помощта на стара рецепта се изправих на крака

Иван Димитров Пешев юли 1, 2022
onknonlklicik.jpg

Една много приятна, енергична възрастна жена разказва:

„… През 1985 г., след две операции, бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, като ми даваха още 10 дни живот.“ Вкъщи лежах на легло в продължение на два дни, когато си спомних, че имам рецепта за лечение на цялото тяло, където основният компонент е алое.

Листът с описанието беше някъде из бумагите ми и не успях да го открия, тогава започнах да го приготвям по памет. Откъснах всичките листа на две 4-5 годишни растения, измих ги, избърсах ги, изрязах острите ръбове и ги прекарах през месомелачката. Оказа се 2 литра с целулозата.

Взех 3 килограма чист мед и две бутилки вино Кагор. Всичко това се излива в чист емайлиран съд, разбърква се. Достатъчно количество за два трилитрови буркана. Плътно се затваря, лекарството беше обвито в черен плат и поставено в мазето върху цимент. След 10 дни извадих единия буркан, разтърсих го добре и пресипах в бутилка, след което започнах да пия по 1 супена лъжица три пъти на ден, един час преди хранене.

Държах бутилките в хладилника, като ги бях отново обвила в черно. В продължение на дълго време вземах това лекарство, а през октомври отидох на консултация.

Тогава разбрах какво ми бяха казали лекарите. Имаше заключение от онкологичната клиника, подписано от нейния директор. Той беше потвърдил диагнозата „рак на маточната шийка в етап на гангренозно разпадане на тъканите“, когато бях изписана като неизлечима, но при изследване през есента, аз бях напълно здрава и наддала тегло 22 кг.

После описах метода на лечение, който прилагах с някои усъвършенствания:

Не поливайте алоето 5 дни преди да го нарежете. Виното да е червено, 16-18 градуса или портвайн (0,5 л). Сместа се настоява в продължение на 5 дни. Взимайте по 1 ч.л. първите пет дни, след това – 1 супена лъжица най-малко 2-3 седмици, но желаният курс е 1,5 – 2 месеца.

Важно е от първите дни пациентът да има апетит. Същата смес в същата дозировка се препоръчва за лечението на белодробна туберкулоза, стомашни язви, както и психични разстройства, хронични заболявания на кръвта, заболявания при жените, парализа и главоболие.

Методът е универсален в борбата срещу хронични и остри заболявания на стомаха, черния дроб, червата, сърцето. И не само лечебно, но и превантивно. За превенция, достатъчно алое – 350 г, мед – 600 г, вино – 350 г.

На всеки пет години, откакто се излекувах, правя такава тинктура за превенция. Аз съм вече на 78 години, но не бързам да умра. Събирам различни лечебни билки, пия чай от тях, правя упражнения сутрин по 40 минути / Ко4.бг

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 25 години отшелник живее в пещера с кучето си. Всеки, който влезе там, остава без думи
Next: Пенсионерите родени след 1950 година ликуват, отпускат нови бонуси за вас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.