Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях убита. Но се явих в съня на сестра ми и й разказах всичко
  • Новини

Бях убита. Но се явих в съня на сестра ми и й разказах всичко

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
spxasifkasodask.png

През целия си живот нетърпеливо търсим потвърждение за живота на душата след смъртта. Копнеем за това знание, търсим всякаква информация, чакаме с надежда знаците, които ни дават онези, които са отишли ​​в другия свят.

Но понякога тези знаци или пророчески сънища са толкова надеждни, че няма съмнение. Душите са живи!

Днешната история е за това как душата на мъртва жена разкрива тайната на смъртта й, явявайки се в съня на сестра си.

Тази ужасна трагедия сполетяла малък град – млада жена скочила от балкона на собствения си апартамент. И починала на място. Полицията, започнала разследване на смъртта, заключила, че в случая няма престъпление.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Следователят просто решил, че жената сама е посегнала на живота си. Скорошен развод, проблеми в работата, самота – всичко говорело, че официалната версия е вярна. Разпитът на съседите не донесъл нищо – не видели никого в този ден.

Сестрата на загиналата, майка й, колегите, приятелите – никой не можел да повярва, че тази мила, чувствителна, много весела жена може да направи това с живота си. Тя имала толкова много планове, стремежи, толкова много обичала живота!

Близките единодушно заявили, че е извършено убийство, че трябва да се търси виновникът за тази нелепа смърт. Но всичко останало както преди. Никой не търсил извършителя.

Сестрата на починалата, с която били много близки, започнала собствено разследване. И при по-внимателно разглеждане на апартамента разбрала, че някой наистина е идвал при сестра й в онзи злополучен ден.

Просто я измъчвала мисълта, че престъпникът, отнел живота на най-скъпия и най-близки я й човек на земята, се разхожда на свобода – яде, пие, забавлява се, диша въздух, а любимата й сестра лежи във влажната земя.

Това продължило няколко месеца. И тогава един ден сестрата на починалата я видяла насън. Тук трябва да се каже, че преди това тя изобщо не я била сънувала – колкото и да я питала, колкото и да я убеждавала, обръщайки се със сълзи към портрета на сестра си.

А изведнъж я сънувала. Усмихната, тя прегърнала силно сестра си и й казала следното:

– Виждам как се мъчиш. Знам, че не вярваш, че съм го направил сама. Права си! Не можех да го направя! Ще ти кажа името на убиеца. Максим го направи. Той дойде и ме уби, защото не исках да живея повече с него, не бях съгласна да го търпя. Избута ме от балкона. Моята смърт е на неговата съвест. Потърси шала му. Той е в апартамента. Сбогом. Обичам ви всички.

Събуждайки се, сестрата си спомнила този сън до най-малкия детайл. Всяка дума се запечатала

– Максим! Бившият съпруг на сестра й. Така си и мислех. Никога не преодоля развода. Безпътен безделник, прахосник… а сега и убиец. Какъв ужас!

Жената веднага отишла в апартамента на сестра си и започнала щателна проверка. Трябвало да намери доказателства, за да възобнови делото за убийството.

И тя намерила шала на Максим. Лек копринен шал, който той хвърли зад дивана в битката със сестра си и не могъл да го открие по-късно.

Зловещите подробности се разкрили след ареста на бившия й съпруг. Той признал, че много искал да се помирят и да заживеят отново заедно. Но когато получил рязък отказ, в разгара на кавгата, той се опитал да удуши бившата си жена с този злополучен шал. И когато не му се получило и жената, изтичала на балкона, за да повика помощ, я бутнал.

Следователят казал на жената, че върху шала са открити частици от епитела на мъртвата сестра. И именно този факт станал причина за възобновяване на наказателното дело и задържането на убиеца.

Има много истории, в които починали насън предоставят важна информация. Можете да мислите за тях като за съвпадения. Можете напълно да пренебрегнете тези факти.ю

А можете и да повярвате, че всичко на този свят не е просто така. И душите на нашите близки след смъртта все още имат поне някаква връзка с нас. А това означава, че няма смърт!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кипърски кюфтета: Приятелката ми даде тайната рецепта – с 250 гр.кайма храни 4 гърла!
Next: Гладували ли сме по времето на соца? Шокираща изповед на една 60-годишна жена

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.