Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важно за пенсионерите! Новина от НОИ
  • Новини

Важно за пенсионерите! Новина от НОИ

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
evsaoraskdkasdoaskd.jpg

Изплащането на пенсиите през февруари 2023 г. чрез пощенските станции ще започне на 7 февруари (вторник) и ще приключи на 20 февруари (понеделник), става ясно от справка на сайта на НОИ.

Преводите на сумите за януарските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 февруари 2023 г.

Графикът за всички видове плащания, извършвани от Националния осигурителен институт към осигурените лица и пенсионерите, се актуализира всеки месец и е достъпен през интернет страницата на института, рубрика „Календар на плащанията“.

Приблизително всеки десети българин – 11,9%, не само има намерение да емигрира в чужбина, но дори е взел вече такова решение и е много вероятно да го направи съвсем скоро. Това показват резултатите от допълнителната анкета за нагласите за емигриране при последното преброяване на населението през септември 2021 г., съобщи НСИ.

Не изпускай тези оферти:

12 906 българи на възраст между 15 и 74 г. са изразили мнението си чрез тези анкети. Ако обаче резултатите се отнесат към цялото население, сметката показва, че около 773 500 българи имат нагласата да напуснат България.

Това е най-голямата абсолютна бройка и процент от населението, които споделят такава нагласа, откакто се попълват подобни анкети. За първи път те бяха въведени при преброяването през 2001 г. и тогава желание и готовност да отидат да живеят в чужбина са изразили 9% от хората.

“Да получавам по-високи доходи” или “Да спестя пари” е мотивът при 21,9% от лицата, а за 4,7% – “Да се реализирам професионално”. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са едва 3,2% от потенциалните преселници на възраст 15 – 74 години.

И при трите изследвания на НСИ за нагласите за емиграция се установява едно и също нещо – с увеличаването на възрастта се разраства групата на онези, които може и да имат някакви намерения да отидат в чужбина, но оценяват вероятността това да се случи като много малка.

През 2021 г. за възрастовата група между 70 и 74 години например 81% от хората отговарят точно по този начин. Докато при българите между 20 и 29 години този дял е наполовина по-малък – 43%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова мистерия! Майка на две деца изчезна в София! Мъжът й подозира отвличане!
Next: 93-годишен се ожени на рождения си ден-И не е кой да е, а един от малкото на тази планета, постигнали нещо забележително

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.