Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важно за собствениците на празни апартаменти
  • Новини

Важно за собствениците на празни апартаменти

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2024
sdfvmksdfkmvkdfbfgb.png

Собствениците на празни апартаменти в блоковете също ще плащат такса за входа всеки месец. Солидарното разпределение на сметките за поддръжка на общите части влезе в сила от началото на годината с промени в Закона за управление на етажната собственост. Може ли промяната да доведе до конфликти между притежателите на обитаеми и необитаеми апартаменти в кооперации и блокове?

До момента собствениците на необитаеми апартаменти в големи жилищни сгради не бяха задължени да плащат месечна такса за общите части. От тях по закон се изискваха пари само за големи ремонтни дейности.

„Те заплащаха, само ако има някакви ремонтни дейности – било то на покрив, боядисване на входа, подмяна на входна врата. Сега вече от 1 януари 2024 година тези необитаеми апартаменти, техните собственици по-точно, са длъжни да заплащат и месечните комунални разходи – асансьор, осветление и за всичко, което плаща всеки един собственик в сградата, за един човек“, обяснява пред БНТ Светослав Николов, професионален домоуправител.

Гълъбина Андреева има два апартамента в Благоевград. Разказва, че единият е необитаем от дълго време, но въпреки това винаги плаща, когато има големи ремонти на общите части. Неприятно е изненадана, че за празното жилище вече ще дължи такса всеки месец.

„По принцип мисля че не е правилно, нали това което става въпрос като ремонти, някакви належащи – да, но всичко останало – не знам. Прекалено много започват да стават вече и данъците, и всички други допълнителни средства, които трябва да се отделят за тази собственост. За съжаление, много са вече такива жилища необитаеми. Не съм съгласна с тия неща, но не знам какво може да се направи“, казва тя.

Част от жителите на Благоевград пък определят като правилна и закономерна промяната в закона за етажната собственост.

„Аз съм „за“, защото след като е купил жилището и след това не го обитава, би трябвало да си поема разходите за общите части. Затова съм съгласна – да. Имаме на четвъртия етаж апартамент, който не се обитава от доста време. Той в момента живее в Якоруда и така идва от време на време, но като гледам на списъка винаги таксата си му стои и се увеличава“, смята Венера Нушкова.

Според професионални домоуправители новите промени в закона за етажната собственост неминуемо ще доведат до по-трудно събиране на таксите за общите части. Възможно е и да се стигне до съд при некоректни платци.

„Когато се натрупат едни доста сериозни задължения, които може би са над 50 процента от минималната работна заплата, тогава етажната собственост има всички правомощия да си събере тези пари по съдебен път. Така че даден собственик може да му се трупат задължения, ако той не се поинтересува за тях, не се поинтересува да намери контакт с домоуправителя, в един момент могат да минат 3 години, на него да му са се натрупали някакви задължения от 100, 200, 300 или 500 лева и срещу него да започне дело от страна на етажната собственост спрямо него, за да се изискват тези пари“, казва Светослав Николов, професионален домоуправител.

Друга важна промяна в закона е че решенията на общите събрания вече могат са се взимат при кворум от 50 плюс един процента от живущите, а не както до сега при 67 процента присъстващи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никога не крийте парите си на тези места в дома – обричате се на бедност
Next: Мистериозни зелени топки се появиха на известен плаж

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.