Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ВАЖНО! От днес ТЕЗИ лекарства се продават само срещу електронна рецепта
  • Новини

ВАЖНО! От днес ТЕЗИ лекарства се продават само срещу електронна рецепта

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2023
sdfgsddfgergerger.png

След като доскоро с електронна рецепта се продаваха само лекарствата по здравна каса, от днес ни чака нова промяна. Само срещу електронна рецепта ще се продават в аптеките лекарствените продукти за лечение на диабет и антибактериалните лекарствени продукти за системна употреба (антибиотици).

Новите правила се въвеждат с изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, които са обнародвани в днешния брой на Държавен вестник.

Всяка електронна рецепта ще съдържа дата на отпускане; име, възраст и адрес на пациента; име и УИН на лекаря, име и УИН на фармацевта, отпуснатите лекарствени продукти по търговско наименование и количество, както и два Национални референтни номера, които ще се генерират при предписване и при отпускане на съответния лекарствен продукт.

Отпускането на тези две групи медикаменти само с е-рецепта, ще гарантира прозрачност върху целия процес по предписване и отпускане на тези лекарствени продукти, както и контрол върху честата и неправилна употреба без лекарско предписание, обясниха от здравното министерство.

За осъществяване на фактическо предписване на електронна рецепта, медицинският специалист е необходимо да разполага с компютър, интернет връзка и специализиран медицински софтуер, като такива са изискванията при работа и с Националната здравноосигурителна каса.

С цел избягване на затруднения и улеснение на медицинските специалисти, Информационно обслужване разработи и внедри безплатно и достъпно мобилно приложение, функциониращо на всички видове мобилни телефони, базирани на двете основни платформи, използвани при мобилните устройства. Разработеното мобилно приложение eRx е със специализирано предназначение за издаване на електронни рецепти в ситуации, при които лекарят няма достъп до компютър с медицински софтуер.

Благодарение на него, при домашни посещения или други спешни ситуации, извън лекарския кабинет може да бъде издадена електронна рецепта, отговаряща на добрите медицински практики, приложимите закони и изискванията на Националната здравноинформационна система (НЗИС). Приложението може да бъде инсталирано безплатно на всички мобилни устройства, които лекарят използва, а за улеснение чрез самото приложение може да се осъществи лесно споделяне на номера на издадената рецепта с пациента, която в последствие да бъде изпълнена в аптеката. НЗИС поддържа „офлайн“ режим на работа, в който при липса на интернет събитията се запазват и изпращат отново при възстановяване на свързаността. Също така е изграден контактен център с непрекъснато работно време, седем дни в седмицата, който може да се запитва при затруднения и трудности с функционирането на НЗИС.

Всеки правоспособен лекар или лекар по дентална медицина член на съответната съсловна организация, който е вписан в регистъра на районната колегия, на територията на която се установява на работа съгласно чл. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, може да предписва електронно лекарствени продукти на специализиран медицински софтуер или на мобилното приложение eRx

Continue Reading

Previous: Шапки долу! Ето ги Пламен и Радостина – полицаите от Бургас, отказали подкуп
Next: Гришо с много силни думи след раздялата с Мадалина, разтресе всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.