На 17 март в неделя е Сирни Заговезни
Понеже „без прошка не може да се заговее“, до вечерята на Сирни заговезни трябва да завърши обичаят „прошка“, изпълняван през цялата Сирна неделя (в някои райони на западните територии, населени с българско население, го наричат „Прочка“). По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри. От тях искат прошка и целуват ръка на домакините; води се разговор в духа на следното: – „Прощавай, мале, тате…“, – „Просто да ти е (традиционна разговорна форма на „простено да ти е“), Господ да прощава“.
На празничната трапеза има винаги храни, приготвени от млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Практикува се т.нар. „хамкане“ (ламкане, ласкане): на конец/шнур/ширит (кълчищен, червен конец или мартеница), окачен на греда на тавана над трапезата (или въобще – прикрепен над нея), се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване хапката с уста. Яйцето или въгленът, употребени в такъв ритуал, се смятат за лечебно средство. С водата от варенето на яйцето се мият лицата на другия ден (Чисти понеделник) за предпазване от бълхи и мухи, черупките се изхвърлят на улицата – пак против бълхи.[1] Също така, конецът от него може да послужи и за гадания – след наричания/заклинания, се пали и по начина на горене се гадае.
Популярни са и други обичаи, свързани с очистителната сила на огъня, обединени под наименованието „Заговезнишки огън“. Сред тях са:
прескачане от мъжете на клади (кракът на когото е минал през огъня минава за неуязвим за змийско ухапване),
обреди от типа на т.нар. майски прът (вариант на майското дърво, при който построението се изгаря – например обичаят Паликош),
внасяне на главня от обредния огън у дома,
песни и хорà около огъня, – но в стари времена само мъжете са се събирали там.
Освен това в Южна България, старопланински и средногорски села са запазени обичаите „оратник“ и „о̀рата ко̀пата“ – в чиито ритуали също е включено използването на огън. Произходът на тези обичаи вероятно е много древен и имената им изглежда идват от глагола оратя, който значи говоря.
Оратникът е парче дърво, което се пъха в огъня, подобно на бъдник. От своя страна, о̀рата ко̀пата има брачно-еротична насоченост. Още преди Заговезни ергените си правят стрели от пръчки и предварително се упражняват да ги хвърлят на голямо разстояние с помощта на импровизиран лък. Когато на Поклади запалят оратник на някоя височина до селото или в самото село, всеки се опитва да запрати запалената си стрела в двора на момичето, което харесва (родителите на девойките са взели доколкото могат противопожарни мерки, но иначе се въздържат да се бъркат в тези дни в отношенията им).
Стрелите са израз на сексуалните въжделения на момците, а за по-голяма яснота те се отдават и на разни волнодумства и цинизми по адрес на избраницата си, произнасяни в речитатив и започващи с фразата „Ората копата“. Последното се обяснява и като опит да изприказват гласно, каквото имат по-пиперливо наум, преди да са започнали постите, но най-вече поведението им се приема за ласкателно по отношение на момите (те после събират стрелите и се хвалят една-на друга с ухажорите си).
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: