Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга предрекла войната: Тези дни ще са съдбовни за човечеството!
  • Новини

Ванга предрекла войната: Тези дни ще са съдбовни за човечеството!

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
vangarusiqpredskazanie.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Пророчицата на България Вангелия Гущерова отново позна началото на съдбовно събитие за страната и света – именно на 22 февруари Владимир Путин нападна Украйна. На 22 февруари руският президент призна Донецката и Луганската народна република за независими държави и изпрати незабавно руски миротворци в отцепените райони. Ден след това Русия нападна Украйна.

 

“Стойте си вкъщи на двете най-важни дати през 2020 и същите дати през 2022 г. – 22 февруари и 22 декември. Тези дни ще са съдбовни за човечеството. Бъдете смирени и се молете.” Това изрича петричката пророчица Ванга пред журналиста Сергей Кастарной година преди кончината си през 1996 г. Руснакът разказа спомена си за Вангелия Гущерова по руската телевизия. Според него датите, които посочва пророчицата, са важни за България, защото се “оплита” съдбата й с тази на целия свят. През цялото време на разговора журналистът бе свързан към детектор на лъжата, който показа, че казва истината за срещата си с Ванга.

И докато на датата 22 февруари официално бе регистриран първият случай на коронавируса в Италия, то на 22 февруари преди дни наистина бе дадено началото на евентуална война, която може да въвлече целия свят в действията си.

“На небето ще се наблюдава съвпад на две планети – Юпитер и Сатурн, като при раждането на Исус Христос. Тогава и Витлеемската звезда ще изгрее. А щом се роди Спасителят, ще започнат нови катаклизми след 2020 г.”, предрича пророчицата пред руския журналист.

Ванга, освен че е предричала трудни дни за човечеството, е споменала пред Кастарной и че ще настъпят “последни времена”, защото “прекалено много хора обитават тая Земя”.

“Не останаха души отвъд. Все повече се въплъщават, за да се чистят “плевелите” в тях. Разбирате ли? Но и на това иде краят. Затуй са “последни”, споделя руснакът.

“Ванга никога не споменаваше точна дата в предсказанията си. Тези две дати тя ги свързваше със славянския календар. Винаги говореше около нещо, но този път ме изуми с точните цифри, които повтори”, уточнява журналистът по руския канал.

Според него за Вангелия Гущерова всяка година имала своите особености относно енергийното състояние на човека и заобикалящата го атмосфера, тъй като точно от 2020-2022 г. започва изместването на магните полюси и закономерностите на много събития щели да бъдат нарушени. “За останалия свят от тази година ще започнат войни от локален мащаб за отделни територии, ще има затопляне на отношенията между нашите два народа, както и между други държави, защото, както казах, това е годината на паяка, който плете своята паяжина, т.е. ще се изграждат връзки. Заедно с това ще има повишена активност на хората – митинги, протести, хората ще се борят за правата си. Така ще е чак до 3000 година”, споделя още руснакът.

Сергей Кастарной разказа още, че Ванга е предрекла епидемии и внезапно избухване на война, но пак е уточнила, че има вариант да не се стигне до голямо унищожение на планетата, ако стане чудо и човечеството се промени. Казваше: “Ако светът продължава да сее зло, хората да преследват парите, да се водят войни, епидемията може да е нелечима и да ескалира до много сериозни размери”, допълва Кастарной.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Нито един украински военен от Змийския остров не се е предал доброволно, всички са загинали
Next: Разтърсващите предсказания на баба Ванга: Хората ще трябва да ядат бръмбари, листа и кал, за да оцелеят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.