Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга със страховито пророчество: Ще има нов потоп на Земята, Черно море ще стигне до Сливен
  • Новини

Ванга със страховито пророчество: Ще има нов потоп на Земята, Черно море ще стигне до Сливен

Иван Димитров Пешев март 10, 2022
vangapotopgodini.jpg

В последните години от живота си Ванга предрича нов потоп на Земята и казва, че Черно море ще стигне до Сливен.

Никой не може да каже със сигурност, че тя е направила тези предсказания, които се разпространяват от хора, общували поединично с нея.

Факт е обаче, че няколко различни човека свидетелстват за едно и също – тя е предрекла жестоките порои у нас, научи КОЧ.

Ванга видяла как в първата половина на 21 век Черно море разширява територията си и части от него навлизат във вътрешността на България. Тя дори прогнозирала, че заради земетресения и порои Пирин планина ще потъне в значителната си част и морето ще опре в Родопите, които за нея, като и за траките, са свещена планина.

През 1996 г. в интервю пред руския бизнесмен и депутат Антолий Лубченко, на основата на което е създаден филмът „Вангелия“, петричката пророчица говори за нов потоп (вижте в Още по темата).

„Потоп също ще има, след 30 или 40 г. Голямо тяло ще долети до Земята и ще се удари във водата. Вълните ще отмият много страни и народи и Слънцето ще изгасне за три години. Ще оцелеят добрите, а злите, които се правят на много хитри, ще загинат. Много, много от тях ще загинат. А след това ще настъпи много добър живот и безсмъртие“, казва тогава Ванга.

Тук обаче тя не споменава нищо конкретно за Черно море. Според създателя на Бялото братство Петър Дънов „Средиземно море ще се съедини с Каспийско море, в Азия ще се образуват много и големи езера. Балканският полуостров постепенно ще потъва, а Средиземното море ще се приближи до Родопите. Някои крайморски градове на Черно море ще потънат – пристанище може да бъде един по-вътрешен град. Япония ще потъне съвсем.

Но сега стават катаклизмите на по-далечните места, а Балканският полуостров е оставен за по-подир“. Това казва Учителя в беседата си „Храна, вода, топлина, светлина“, която е публикувана в книгата му „Тихият глас“. Спящият пророк Едгард Кейси още в първата половина на 20 век предрича нов потоп, който изцяло ще промени очертанията на континентите и световния океан. В по-ново време друг американски пророк – Гордън Майкъл Скалион, предрича неща, които са твърде близки до казаното от Ванга и Дънов.

Според него „Испания и южната част на Португалия ще изчезнат напълно от лицето на земята. Под вода ще бъдат и 3/4 от Италия – ще потънат Венеция, Неапол, Рим и Генуа. Ватиканът ще се спаси – градът ще бъде пренесен на възвишение. От Сицилия до Сардиния ще се появят нови земи. Черно море ще потопи България и Румъния. На територията от Полша до Турция ще се разрази велика Свещена война, която ще остави след себе си пепелища и малко оцелели земи. Част от западна Турция ще бъде скрита под водата – новата брегова линия ще минава между Кипър и Истанбул“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Паника в Русия! Държавата е на колене. Случи се възможно най-страшното
Next: Светът замръзна. Лавров обяви, че войната продължава с пълна сила, става страшно

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.