Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга три пъти предсказала смъртта си, не искала да влезе в болница
  • Новини

Ванга три пъти предсказала смъртта си, не искала да влезе в болница

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
vangapredsksa.jpg

Навършват се 24 години от смъртта на пророчицата Ванга, чиито предсказания продължават да се сбъдват. Приживе тя поне три пъти е казала, че знае кога ще дойде края на земния й път.

На Петковден, 10 октомври 1995 г,. Ванга си тръгнала по-рано от църковния празник на Рупите и казала: “Требва да свиквате без мен”. На 84-ия си рожден ден пък заявила на приближените си, че това е последният ѝ земен рожден ден.

 

“Витке, в болницата, ако ме вкарат, жива нема да излеза.” Това пък са последните думи на пророчицата към най-близкия ѝ човек в последните години от живота ѝ – вдовицата Витка, с която делят една малка стая в схлупената къщурка на Рупите, пише “24 часа”.

“В събота я откарахме в болницата, в неделя ни изпратиха писмо, че Ванга е починала”, разказва Витка. А в линейката от Петрич до София Ванга стиска до синьо ръката ѝ, предусещала края си. Случаят е отпреди точно 24 години, а на днешната дата – 11 август, петричкият феномен напуска този свят точно както е предрекла, в болнична стая.

 

В последните години от живота на Ванга Витка прекарва всичките си дни и нощи в Рупите. Вечер спяла на миндерче до Ванга, а през деня се грижела за чистотата в къщичката на Рупите, докато Ванга предсказва бъдещето на тълпите от хора, стекли се при нея. По настояване на пророчицата две години кракът на Витка не стъпва нито в Петрич, нито в дома ѝ в петричкото село Първомай. А когато семейството ѝ имало големи проблеми и поискало да си я прибере, за да им помага, Ванга отсякла: “Витка си е за мене. Взехте ли я от мен, до Първомай нема да стигнете живи”.

Ванга си я избира за довереница, без да се познават лично. Три пъти праща хора да я викат да отиде при нея, а след това започва да ѝ дава дребни задачки, с които да я подготви за важната мисия.

 

“Ние сме бели калугерки и само смъртта ке ни раздели”, казвала Ванга на Витка. Витка събирала парите на пророчицата, без да се изкуши да вземе и стотинка от тях. С тези средства ясновидката построява храма на Рупите.

“Я такива хора като Витка требват. На черквата да се сложи Витка, едно левче не е откраднала”, казвала пророчицата.

Ванга предсказвала и много неща за бъдещето, които и до днес се случват, макар да са звучали нереалистично през миналия век. А сега звучат като предупреждение за процеси, които сами предизвикваме. Често казвала, че водата ще стане по-скъпа от черното злато (от петрола), че ще даваме злато за нея и тя ще изчезне. Вероятно предвиждайки замърсяването на Световния океан и все по-голямата вероятност от изчезването на питейната вода.

 

Част от хранителните продукти също са в списъка на “застрашените” от изчезване. Казвала, че няма да има какво да се яде
– ще изчезнат пчелите и мед няма да има. След това няма да има чесън, лук и плодове и зеленчуци, някои животни също ще започнат да изчезват. Според нея всичко това ще е резултат от лошотията на хората. Пак заради нея ще се появят нови болести, които ще поставят на карта съществуването на човечеството.

Предупреждавала, че идват нови болести, от които хората ще умират като мухи по улиците. Но казвала, че българският народ ще намери начин да се спаси.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как се е случило всичко в деня на убийството на Алексей Петров
Next: Показвам на цяла България какво стана в Драгалевци вечерта след случилото се на Алексей Петров, обяви Бареков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.