Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга: Ябълка с пирони цери анемия, в желязото се крие лека за най-коварните болести
  • Новини

Ванга: Ябълка с пирони цери анемия, в желязото се крие лека за най-коварните болести

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
qbaubalsbkasbk.png

Веднъж попитали Ванга, когато човечеството ще се спаси от най-страшните болести. Тогава всевиждащата жена прозряла, че лекарство против СПИН ще излезе от желязото.

А тя често го предписвала на болни от анемия под формата на закована ябълка.
„Ке дойде ден и ракът ще бъде окован в железни вериги!

Лекарството, което ке лекува хората от тази болест, трябва да съдържа желязото, защото този елемент в човешкия организъм намалява”, обяснила прорицателката.

Тогава обаче тя предупредила, че на мястото на двете овладени болести ще дойде една единствена, но много по-страшна. Какво ни готви бъдещето остава да видим, но Ванга е лекувала някои болести като анемия с една рецепта, включваща желязо от пирони.

Не изпускай тези оферти:

Кисели ябълки
Всевиждащата жена уверявала, че бледите хора (вероятно заради дефицит на желязо, нисък хемоглобин, анемия -б.р.) , ако ежедневно изяждат по една кисела ябълка, набодена с железни пирони, може да се предотвратят липсата на желязо и анемията.

Рецепта

Взимат се пирони от железария. Измиват се добре за да нямат смазка по тях. Изтриват се със спирт, а след това със салфетка. Набожда се ябълка със 16 железни пирона колкото пръст и се оставя 24 часа на топло място. След това пироните се отстраняват, а ябълката се изяжда.

Обяснението

Според обяснението соковете на ябълката и пектина действат като разтворител. Те разтварят молекули от желязото на пироните и насищат плода с тях. След това желязото попада в тялото на човека, докато консумира плода.

Така навремето особено около войните хората са се спасявали от най-тежките форми на анемия, когато не е имало лекарства или месни продукти, от където да си набавят този безценен за функциониране на тялото елемент.

Заради изумителния си талант да усеща бъдещето Вангелия Гущерова – Ванга, се превръща в легенда, която дълго я надживява. Освен да предсказва онова, което ще се случи, да „вижда“ скрити неща и да знае смайващи подробности, известни само на малцина, Вангелия умеела и да посочва най-точното лекарство за редица заболявания.

Смята се, че част от познанията си за билките е наследила от други жени в семейството, които са се занимавали с фитотерапия, а друга – защото „билките сами ѝ се откриват“. Така или иначе, успехите ѝ при лечение с билки са многобройни и признати дори от официалната медицина.

За рецептите си Ванга казвала следното: „Не признавам лечение, при което трябва да се пият по двайсет илача наведнъж. За една болест е достатъчна само една билка, та да знае човек с какво се е излекувал или от какво си е навредил“, се казва в книгата, в която са събрани всички рецепти на пророчицата.

Още рецепти:

Всяка домакиня знае, че вкусните кюфтета е невъзможно да се приготвят без лук. Въпреки това, не всяка знае, че не е достатъчно просто този зеленчук да се накълца и да се добави към каймата. Има някои тънкости, свързани с добавянето на лук в каймата, които всяка домакиня трябва да знае, за да постигне перфектни резултати.

Всяка техника има своите предимства, така че понякога може просто да ги редувате.
Какъв лук трябва да се сложи в каймата?
Шалот

Този сорт лук е много по-скъп от познатия на всички лук, но успя да се утвърди като отлична съставка в ястията с кайма, приготвяни в скъпите ресторанти.

Професионалните готвачи използват шалот, когато е възможно, поради една проста причина: този сорт лук няма неприятна горчивина.

За 1 кг кайма ще ви трябват няколко глави шалот.
Суров лук

Тази опция се счита за една от най-популярните и повечето домакини се придържат именно към нея. Този подход гарантира максимално ниво на сочност на кюфтета. Но в случая не трябва да забравяте, че суровият лук се отличава със специфичната за него горчивина.
Бланширан лук

За да не горчи лукът, някои домакини го заливат предварително с гореща вода. Да, това помага, но кюфтетата няма да се окажат толкова сочни, колкото бихте желали.
Запържен лук

Ако лукът предварително се запържи, кюфтета ще станат изключително ароматни и сочни. Запържването му отнема само няколко минути и не е необходимо много олио.

Според опитните домакини това е най-добрият вариант, който гарантира перфектни резултати.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най накрая вижте жената до Емо Чолаков, която той крие в сянка от 2 години
Next: Майонеза от мляко за 1 минута – без яйца, по-лека от купешката. Идеална за всички сосове и за сандвич

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.