Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ваня Джаферович затвори устите на оплювачите: Имам проблем
  • Новини

Ваня Джаферович затвори устите на оплювачите: Имам проблем

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
dasvkaskdasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри: БТВ

Дни след старта на сезон 7 на „Сървайъвър“ предаването за търсачи на силни усещания по БТВ е едно от най-коментираните у нас. Това е както заради участниците, така и заради новия водещ. Много от коментарите са свързани с това, че Ваня Джаферович, който е хърватин, не говори перфектен български.

Той реши да сподели мнението си за първи път по тази тема. Направи го в началото на последния племенен съвет пред участниците. Тази година заснемането на риалитито върви почти по времето, в което са и излъчванията, може би с дни разлика. Самият Джаферович спечели сезон 5 на риалитито, а преди една година бе водещ на кратка рубрика в предаването.

 

„Сега няма да говоря като водещ. Искам да бъда Ваня Джаферович. Искам да бъдем откровени и вие спрямо мен, и аз спрямо вас. Ще ви кажа. Аз съм бил от вашата страна. Знам какво е да си участник в „Сървайвър“. Знам за всичките трудности, през които преминавате. Но на мен също не ми е лесно. Ние вървим в реално време. Аз примерно имам проблем с българския език. Бъркам думите, случва ми се да повтарям някои неща. „Л“-то не ми е най-доброто“, сподели той.

 

Ваня даде пример как казва „гЛупости“ с по-различно звучащо „Л“. „Това е голям проблем. Вие разбирате ли ми като говоря?“, попита водещият, а участниците му отговориха положително и го помолиха да каже и думата „гЛаден“.

 

„Имаме един дебат. Ние следим коментарите на зрителите. Освен, че казват, че аз не говоря добре. Ще се опитам да се оправя, да започна да говоря по-добре. Дебатът е дали името на едно от племената е правилно да се пише „воЙни“ или „воИни?“

 

Тук актрисата Златимира Опрова му каза: „С „И“ много ясно“.

 

„С „И“? Аз проверих, имам един филолог в БАН. Той ми каза, че са дублетни форми и могат и по двата начина да се изписват. Така че изписваме го правилно, уважаеми зрители“, затвори темата Джаферович.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тежко е състоянието на шестгодишното дете, транспортирано в София със Спартан
Next: Уволненият шеф на Ел Би Булгарикум проговори и стана страшно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.