Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ваня Джаферович: Изкараха ме насилник!
  • Новини

Ваня Джаферович: Изкараха ме насилник!

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
vqwnwqysysd.png

Поулярният Ваня Джаферович публикува пост във Фейсбук след масовото възмущение, предизвикано от негов коментар в социалната мрежа след случая с обезобразеното 18-годишно момиче от Стара Загора. В него той заявява, че жените, които са привлечени от такъв тип мъже, със сигурност не са умни.

Ето какво написа той:

“Винаги съм се опитвал да не обръщам внимание на фалшиви, манипулирани и извадени от контекста публикации и новини.

Смятам, че преди да повярвам в нещо подобно е задължително да проверя дали е вярно, както и фактите около самото нещо.

През последните дни, моето име се появи в различни колажи и коментари свързани със случая с нарязано момиче от нейния приятел в Стара Загора.

Бях един от първите, който публично заяви позицията си в социалните мрежи, осъждайки жестоко случилото се.

Два дена след това, заради коментар, изваден от контекста, ме изкараха мен поддръжник на насилника.

Сега ще ме попитате “Какъв е контекстът, в който това изречение би било приемливо?”

Познат написа в друга пост, че познава красиви, образовани, умни и интелгентни жени, които харесват и подкреят поведението на биячи (било то на жени или мъже), измамници, разбойници, мошеници, агресори..

Тогава аз отговорих, че умна и интелигентна жена никога не би одобрила и харесвала поведението на такъв човек.

Ето този коментар е скрийншотнат, кропнат и разпространяван навсякъде, а няма нищо общо с момичето от Стара Загора
Писали са какви ли не неща за мен и моето семейство. Обиждали са ни, тормозили са ни по всякакъв начин и не съм обръщал внимание.

Но да ме изкарат, че съм нещо, срещу което се боря цял живот, това не мога да го допусна.

Участвал съм в различни кампании срещу насилието над жените, присъствал съм и съм говорил по различни семинари, и сам съм бил жертва на подобен тип насилие.

Имам семейство с две деца (момче и момиче), които възпитавам да не мразят никого, да обичат, да не хулят, да странят от агресия, да не подхождат с омаловажение към други хора.

И сега изведнъж аз съм насилник, само заради едно изречение, извадено тотално от контекста и което няма нищо общо с тази случка, просто защото някои хора са решили че аз съм големия проблем в цялата тази трагедия, а много по-удобно е да се довериш на изрязан и монтиран колаж, отколкото на реалните действия на човек, който е разкрил целият си живот на показ, публично..

Изместихме фокуса от най-важното нещо в случая, а това именно е насилието срещу жените в България.

Пожелавам на момичето да се оправи напълно, както физически така и психически, и кураж на цялото ѝ семейство”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мис Стара Загора коментира във видео, че в града десетки момичета са били подстригвани и линчувани
Next: Таксиджия върна на клиент забравена чанта с 40 000 евро

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.