Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ваня прекрати доброволно химиотерапията и се излекува от рак с уникална метода
  • Новини

Ваня прекрати доброволно химиотерапията и се излекува от рак с уникална метода

Иван Димитров Пешев април 23, 2023
vannnjajnjasnas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лекарката съобщава на Ваня, че има рак на гърдата и че предстои една операция. Съпругът на Ваня решил да направят изследвания в Австрия. Лекарите там откриват, че в гърдата на Ваня няма само 1 бучка, а няколко.

Наложителна е спешна операция и риск да загуби цялата си гърда.

Всичко се развива невероятно бързо.

Лекуващият лекар от Австрия накарал Ваня на следващия ден да издиша и да повтаря думите, че е здрава, че вярва в своето тяло и ще продължава да живее уверено напред.

Поведението на австрийския лекар дал невероятен кураж на Ваня и тя взела нещата в своите ръце.

Предписани са били 6 курса на химиотерапия.

Първите 2 курса направила в Австрия, а следващите трябвало в България.

Химиотерапиите изтощили Ваня и тя ги спряла.

По време на химиотерапиите косата започнала да капе и тя накарала нейният съпруг да премахне косата с машинка за коса у тях.

От проведените химиотерапии показателите на Ваня започнали да се влошават – хемоглобин, кръвна захар и други.

Ваня решила да прекрати химиотерапиите на средата. Българските лекари започнали да я наричат „Онази, която прекъсна химиотерапията си“ или „Онази, която не довършва нещата до край“.

Австрийският лекар приел нормално желанието й да прекрати своите химиотерапии.

Благодарение на алкална диета се набавя голямо количество кислород, който не позволява да се развиват туморните клетки.

Ваня приема сурови храни – плодове и зеленчуци. Пие смути и се храни с лесносмилаема храна.

Но Ваня се доверила на алтернативното лечение, което Милен Антонов й предписал. Това лечение важи за абсолютно всички видове рак.

***********

Милен Антонов е компютърен инженер. От малък се вълнувал от източната философия.

Методът на лечение е сбор от знанията, които Милен натрупал през годините. Той приложил този метод върху неговата майка, която се разболяла от рак на стомаха.

Тя претърпяла операция, започнала химиотерапия, но я прекъснала. Днес майката на Милен е жива и здрава, работи в градината, сее домати и се радва на щастливия си живот.

Методът на лечение е елементарен.

Спира приема на определени храни, променя своето мислене, масаж и движение.

Стресът изразходва голяма част от нашата жизнена енергия.

Всичко, което е различно от любов, благост, мекота, покой и магнетизъм, е стрес.

Стрес се получава дори от нещо толкова безобидно като да видиш някой дебел човек на улицата и да му се издразниш.

При стрес се свиват мускулите и се понижава кръвообръщението, липсва кислород и клетките се увреждат.

Упражнения – елементарно раздвижване на ставите с произволни плавни движения.

Важно е движенията да бъдат плавни и осъзнати. Те изчистват отрицателната енергия.

Изключвате мислите и се концентрирате върху упражненията.

По този начин редуцирате стреса.


Източник: lekuvai

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Простичко, но много ефективно: Кажете сбогом на тъмните кръгове около очите и се подмладете с минимум 10 години
Next: Наблюдателни зрители видяха голямата измама в Ергенът

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.