Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Варя буркан кисело мляко в тенджера и си имам прекрасно ароматно сирене – рецепта от читателка
  • Новини

Варя буркан кисело мляко в тенджера и си имам прекрасно ароматно сирене – рецепта от читателка

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
vasrasrnasnransr.jpg

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Не изпускай тези оферти:

Хранителна стойност:
500 kcal

„Здравейте на всички, днес ще ви разкрия как от години приготвям прясно и вкусно сирене по много лесен начин. Слагам кисело мляко в буркани, след което слагам бурканите в тенджера с вода и ги сварявам.

Опитайте и по този начин знам, че ще ви хареса, сиренето става много вкусно и ароматно“ – това ни пише наша читателка, която даде и подробната рецепта за този интересен метод за приготвяне на домашно сирене . Ето какво ви трябва, за да си приготвите у дома сирене от кисело мляко :

Домашно сирене от кисело мляко

Продукти:

Кисело мляко с по-висок процент масленост и сол

по желание можете да добавите чесън, пресен или стар лук, див лук, риган, зехтин…

Можете да добавите различни подправки към сиренето и да го направите ароматно, по Ваше желание и вкус.

ПРОЦЕДУРА:

Вземете голяма и широка тенджера, а на дъното поставете кухненска, памучна кърпа, сгъната на няколко слоя, за да покрие дъното, след което подредете вътре празните буркани (между тях трябва да има малко разстояние, да не се докосват) .

Вземете кисело мляко, което съдържа по-висок процент млечна мазнина, от 2,8% или 3,2% (аз използвах 2,8%). Ако не използвате домашно кисело мляко, а го купувате, не забравяйте да го разклатите преди употреба.

Напълнете бурканите с кисело мляко (оставете 2-3 пръста под капака, след което ги затворете с чисти сухи капаци, предварително намазани с медицински спирт или стерилизирани във фурната. Уверете се, че сте ги затворили плътно.

варено кисело мляко

Налейте хладка вода или вода със стайна температура в тенджерата, така че нивото на водата да надвиши нивото на киселото мляко в бурканите. Това е важно, за да е успешна рецептата, тоест киселото мляко да коагулира.

След това внимателно прехвърлете тенджерата на котлона и варете бурканите на умерена температура. Щом водата заври, тоест започне да кипи, намалете температурата и варете бурканите за 20 минути.

коагулация

След това време изключете котлона и оставете бурканите във водата, докато изстинат напълно. За следващата процедура ще ви трябва тенджера, цедка, която може да се постави върху тенджерата и чиста стерилна марля (на няколко слоя), която ще се постави в цедката.

прецеждане сирене

Изсипете съдържанието на бурканите, за да се отцеди суроватката през марля. След това съберете марлята и изстискайте хубаво излишната течност, като усуквате с ръцете си. Поставете нещо тежко върху сиренето в марлята и го оставете да престои известно време, около 10 минути, докато се отцеди и сгъсти.

приготвяне сирене

сирене от кисело мляко

Докато сиренето се цеди, нарежете на ситно две скилидки чесън и два стръка зелен лук. Извадете сиренето от марлята и го разделете на две части. В едната част се слага нарязан чесън, а във втората – нарязан пресен лук. Посолете на вкус, а можете да добавите подправки по ваш вкус. Добавих лук и малко риган.

овкусено сирене

След това разбъркайте сиренето с лъжица, докато съставките се изравнят. Накрая добавете супена лъжица зехтин и разбъркайте отново. Направете същото и с втората половина, в която сте добавили лук, микс от люти чушки и сол. Съхранявайте полученото крема сирене в подходящи буркани. Съхранявайте в хладилник за няколко дни.

сирене с подправки

домашно сирене с подправки

Може да го намажете върху препечени филийки или да го поднесете като мезе за любимото си питие – еднакво вкусно е!

Още рецепти:

С патладжан могат да се приготвят безброй вкусотии. Но рецептата, която днес от jenata.blitz.bg ще ви предложим, определено ще ви накара да се влюбите в него!

Става въпрос за манзан – пълнен патладжан по гръцки с пикантна зеленчукова плънка. Приготвя се доста лесно и може да се похапва както на момента, така и през зимата, като го затворите в буркан.

Единственият му недостатък е, че свършва за минути.

Ако искате да изненадате семейството или гостите си нещо необичайно – това е предястието, от което се нуждаете!

Списък с продукти:

2,5 кг. средно големи патладжани
1 кг. моркови
240 гр. чесън

500 гр. лук
350 гр. домати
1 връзка магданоз

100 мл. растително масло
2 супени лъжици сол
2 супена лъжица захар

1 чаена лъжица оцет
2 литра вода

Начин на приготвяне:

Измийте добре патладжаните и отстранете стъблата. След това направете разрез по средата на всеки един от тях.

Сварете патладжаните за 5-10 минути в подсолена вода, докато омекнат. Колкото по-големи са плодовете, толкова по-дълго ще трябва да се варят, затова е добре да изберете средно големи патладжани.

След като се сварят ги охладете в студена вода. А след това ги поставете в тава за печене, покрийте с нещо плоско, а отгоре поставете тежко. Това е необходимо, за да може излишната течност да изтече от патладжаните.

Време е да се заемете с плънката. Обелете и настържете всички моркови на едро ренде и ги сложете в загрят дълбок тиган с растително масло. Задушете зеленчуците на силен огън за 5 минути. Не забравяйте да разбърквате от време на време, за да не загори.

Нарежете лука и доматите, добавете ги към морковите и гответе още 5 минути. След това нарежете чесъна и магданоза и също ги добавете в тигана. Разбъркайте всичко добре. След минута отстранете плънката от огъня и я охладете напълно.

Не е необходимо да добавяте сол и други подправки към зеленчуците.

Напълнете плътно всеки патладжан с плънката и ги прехвърлете в голяма тенджера.

След това се заемете с приготвянето на саламурата. За целта във вряща вода добавете солта, захарта и оцета. Залейте патладжаните със саламурата, покрийте ги с подходяща чиния и поставете нещо тежко отгоре. Патладжанът трябва остане така между 3 и 7 дни, за да се маринова.

Ако сте решили на 100% да се радвате на тази вкусотия през зимата, стерилизирайте няколко буркана, подредете в тях патладжаните и ги затворете с капачки за горещо консервиране.

Или пък събирайте всички около масата и ги почерпете с това гръцко изкушение. Добър апетит! /jenata.blitz.bg

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма новина за парите на пенсионерите! Голяма част от възрастните хора останаха с пръст в уста
Next: Как да се справим с хората, които ни мразят?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.