Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вацев: Добре дошли в навечерието на Третата световна война, където България oтново ще воюва срещу Русия
  • Новини

Вацев: Добре дошли в навечерието на Третата световна война, където България oтново ще воюва срещу Русия

Иван Димитров Пешев март 1, 2022
vavecccevv.jpg

„Тази война ще завърши първите дни на март с победа на Русия. Русия печели тази война и това не е известно само на българските озверели медии, които от 48 часа не могат да се измъкнат от истериката, която им индуцираха от някакви страни.“

Това каза пред БНР геополитическият анализатор и университетски преподавател Валентин Вацев.Светът преминава от еднополярност към многополярност. Появиха се още два световни полюса на силата – Русия и Китай, Русия в момента има военно-техническо надмощие над САЩ и не се бои да воюва.

Преходът от еднополярен към многополярен свят означава огромно количество регионални, но жестоки войни, които разгледани съвкупно, могат да се нарекат Трета световна война, смята Вацев. По думите му Третата световна война ще представлява мрежа от локални жестоки конфликти, в които Русия ще воюва срещу НАТО.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

„Добре дошли в навечерието на Третата световна война, която с почти 100% вероятност няма да бъде ядрена, тъй като ядрената война просто не е война, а край на цивилизацията.“

В Третата световна война ние отново сме срещу Русия. Българска съдба е във всички световни войни да воюваме срещу Русия, посочи Валентин Вацев.

Русия воюва Украйна да не влезе в НАТО, това е единствената истинска политическа цел на руското ръководство, подчерта той.

„На Русия не ѝ оставиха никаква възможност да направи нещо друго. Няколко пъти президентът Зеленски беше като че ли готов да преговаря за неутрален статус на Украйна, но някакви странни сили около него не му дават възможност. Зеленски е под огромно напрежение. Той не е субект на цялата си воля. Той знае, че губи тази война.“

Според Вацев украинският президент е „заложник на тази война и ще оцелее само ако играе по правилата на своите съветници“.

Засега се вижда договореност между Русия и Вашингтон руските войски да не навлизат на запад от границата, която дели Западна Украйна от Централна Украйна, затова и посланици и други дипломати са в безопасност в Лвов, отбеляза Валентин Вацев.

Според анализатора поставените цели на войната са противоречиви, защото например денацификацията би изисквала десетилетия и се изразява в „преодоляване на патологическата зоологическа русофобия в някои представители на украинското общество“, в което има „много мощна ултрадясна зоологическа антируска прослойка“.

„Излекуването на украинското общество от русофобия ще отнеме период, в който се раждат и се сменят поколения. Така че втората задача, която Путин поставя, не е реалистична.“

Тези, които ще воюват до последния патрон и капка кръв, са доброволните батальони, които нямат какво да губят, докато украинската армия се държи разумно и потокът от предаващи се украински военни не секва, каза още Валентин Вацев.

Икономическите санкции срещу Москва ще бъдат посрещнати с неудобство, те са неприятни, но не са непреодолими, коментира Вацев.

„Г-н Борел има свои заслуги в процеса на национализация на руските елити, когато обяви – никакъв шопинг вече в Милано, никакви вечеринки в Сен Тропе и никакви брилянти в Антверпен. Това е желанието и на средния руснак – да се отрежат олигарсите.“

Политическата линия на Путин зависи от това доколко той успява да примирява, балансира и консолидира 4 основни елитни групировки. На този етап има консенсус между три от тях, поясни Валентин Вацев. По думите му санкциите срещу елита на Русия имат за цел да съобщят на санкционираните, че трябва да свалят Путин, но засега политически Кремъл е безусловно консолидиран на фона на задълбочаващия се натиск върху върхушката на руския елит.

„Нека да видим ще успее ли Путин да поддържа политическия консенсус между основните руски политически елитни групировки.“

В София има много хора, които са готови да отворят война на Русия, изтъкна Валентин Вацев в предаването „Политически НЕкоректно“.

„Защо никой не се е досетил, че например бул. „Руски“ в центъра на София може да се преименува в бул. „Американски“? Руската църква да стане Американска църква, 3 март да стане Ден на любовта към Америка? Да се обяви извънредно положение, предвид особената обстановка и да се разгонят със закон всички русофилски организации с обвинението, че са паравоенни организации. ДАНС трябва да направи списък и на всички, които си купуват руска салата, тъй като това е слабото място в българската национална сигурност.“

Българският политически елит все още не е направил всичко, което зависи от него, смята Вацев.

„Като начало вероятно ще бъде изгонен от правителството военният министър, без да се обяснява защо – той си знае. Аз не виждам никаква вина при него, че не споделя русофобския бяс на българския министър-председател.“

Геополитическият анализатор подчерта и ролята на междинните избори в САЩ през есента за геополитическия баланс на силите.

„Периодът на валидност на демократическото правителство на Байдън в Америка като че ли се разпростира до 8 ноември тази година. Аз очаквам сериозна победа на Републиканската партия с Тръмп начело. Републиканците са за конфронтация с Китай и за мир с Русия, демократите – точно на обратния принцип.“

Вацев постави и въпроса дали Китай „няма да използва бъркотията, за да придърпа Тайван“, защото има всички технически възможности за това, но същевременно посочи, че това е „империя, която работи с категориите на вечността“.

„Китай може да направи точно това, точно сега. Но аз ще бъда изключително изненадан, ако наистина го направи. Това няма да е по китайски.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Председателят на СОСЗР пише до премиера във връзка с исканата оставка на министъра на отбраната
Next: Стефан Янев: Няма да подам оставка! Искат да ме сменят с някой, който да прокарва външни интереси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.