Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вдовицата на Митко Цонев открила черна магия с пирони
  • Новини

Вдовицата на Митко Цонев открила черна магия с пирони

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
stmasidaskdoasdk.jpg

Мариана – съпругата на незабравимия журналист Димитър Цонев, който ни напусна преди 6 години едва на 56-годишна възраст, силно вярва в окултното и споделя, че със семейството ѝ са обект на черни магии.

 

Митко Цонев издъхна след тежък инсулт през 2016 г., а роднините му допускат, че трагедията в семейството може би е в резултат на проклятие, направено от недоброжелатели. Вдовицата на журналиста продължава да обитава тяхната семейна къща в столичния квартал „Бояна“. Неведнъж се случвало, докато почиствала помещенията и забърсвала обзавеждането от насъбралия се прах, да открива в мебелите им забити пирони.

Мариана не намирала логично обяснение защо и по каква причина гвоздеите са се озовали там. „Забити са на места, на които няма как да са от полза. Странни работи!“, чуди се Цонева.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

 

Пирон тя открила първо в дървена врата на един от кухненските им шкафове. После случката се повторила – друг бил забит странично в шкаф, намиращ се в тяхната дневна. Приятели на съпругата на Димитър Цонев са категорични, че става дума за магия.

 

Всъщност пиронът е един от най-често използваните предмети, когато се поръчват и правят черни магии. Символиката му е с него „да бъде закован ковчегът на жертвата“, обясняват специалисти в сферата. За същата цел могат да се ползват още игла или друг остър железен предмет. Те са заредени с негативна енергия, която е насочена към всички жители на къщата. Това е прокоба, причиняваща смърт, болести и раздор в семейството, обяснява маг Вероника.

 

Обикновено иглата или пиронът се забива на незабележимо място в стената или се хвърля между дъските на пода. Такъв предмет се открива случайно. За да се премахне подобен тип изключително силна черна магия, е необходимо иглата или пиронът да бъде счупен, но с ръкавици, и да се зарови възможно най-далеч от къщата.

 

Самата Мариана Цонева твърди, че е изхвърлила откритите от нея пирони. Въпреки че вече 6 години Димитър Цонев не е между живите, любимата му споделя, че продължава да усеща неговото присъствие в дома им.

Според Цонева не е случайно, че точно в деня на опелото на журналиста в къщата им дошло малко коте, което останало при тях. Тя е категорична, че неговият дух се е вселил в животинчето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново начало: Шеф Андре Токев се събра с Виктория Капитонова от Ергенът
Next: Кашлица, главоболие и дори депресия – всичко може да бъде излекувано само като масажирате тези точки

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.