Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вдовицата на Митко Цонев открила черна магия с пирони
  • Новини

Вдовицата на Митко Цонев открила черна магия с пирони

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
stmasidaskdoasdk.jpg

Мариана – съпругата на незабравимия журналист Димитър Цонев, който ни напусна преди 6 години едва на 56-годишна възраст, силно вярва в окултното и споделя, че със семейството ѝ са обект на черни магии.

 

Митко Цонев издъхна след тежък инсулт през 2016 г., а роднините му допускат, че трагедията в семейството може би е в резултат на проклятие, направено от недоброжелатели. Вдовицата на журналиста продължава да обитава тяхната семейна къща в столичния квартал „Бояна“. Неведнъж се случвало, докато почиствала помещенията и забърсвала обзавеждането от насъбралия се прах, да открива в мебелите им забити пирони.

Мариана не намирала логично обяснение защо и по каква причина гвоздеите са се озовали там. „Забити са на места, на които няма как да са от полза. Странни работи!“, чуди се Цонева.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

 

Пирон тя открила първо в дървена врата на един от кухненските им шкафове. После случката се повторила – друг бил забит странично в шкаф, намиращ се в тяхната дневна. Приятели на съпругата на Димитър Цонев са категорични, че става дума за магия.

 

Всъщност пиронът е един от най-често използваните предмети, когато се поръчват и правят черни магии. Символиката му е с него „да бъде закован ковчегът на жертвата“, обясняват специалисти в сферата. За същата цел могат да се ползват още игла или друг остър железен предмет. Те са заредени с негативна енергия, която е насочена към всички жители на къщата. Това е прокоба, причиняваща смърт, болести и раздор в семейството, обяснява маг Вероника.

 

Обикновено иглата или пиронът се забива на незабележимо място в стената или се хвърля между дъските на пода. Такъв предмет се открива случайно. За да се премахне подобен тип изключително силна черна магия, е необходимо иглата или пиронът да бъде счупен, но с ръкавици, и да се зарови възможно най-далеч от къщата.

 

Самата Мариана Цонева твърди, че е изхвърлила откритите от нея пирони. Въпреки че вече 6 години Димитър Цонев не е между живите, любимата му споделя, че продължава да усеща неговото присъствие в дома им.

Според Цонева не е случайно, че точно в деня на опелото на журналиста в къщата им дошло малко коте, което останало при тях. Тя е категорична, че неговият дух се е вселил в животинчето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново начало: Шеф Андре Токев се събра с Виктория Капитонова от Ергенът
Next: Кашлица, главоболие и дори депресия – всичко може да бъде излекувано само като масажирате тези точки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.