Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Веднага направете това, ако ви се обадят от оператора, че договорът ви изтича, иначе ще изгорите
  • Новини

Веднага направете това, ако ви се обадят от оператора, че договорът ви изтича, иначе ще изгорите

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
dwqlkdsgkdfkhkfghgf.png

В подкаста на потребителската организация „Ние, потребителите“ обърнаха внимание на един от най-често срещаните казуси. Какво да правим, когато ни се обадят от мобилния оператор и ни кажат, че договора ни изтича. Съответно ни предлагат да подпишем нов.

Честно казано, много хора не помнят на изуст кога наистина изтича, имаме си немалко грижи на главата

Оказва се обаче, че има случаи, в които звънят на човек, който има цяла година от договора си, преди той да изтече. Може да остава повече време, но със сигурност няма да ви изчакат договора ви да се превърне в безсрочен. Ще направят всичко възможно да го подновите преди това.

И често хората чуват, че не могат да го подновят нито на промоционална такса, нито на стандартна такса на настоящия план. Предлагат нов план с по-висока такса, но например с повече мегабайти, минути или нещо друго.

Но ако не ти трябва нещо такова?

Тогава ще се опитат да те омаят с оферта за нов телефон. Обясняват ти, че ще ти пратят договор по куриер, за да го прегледаш и подпишеш. След това ще получиш и телефона си.

В един от случаите обаче жена се сеща да провери  дали наистина изтича и се оказва, че има още година

Ако не го е погледнала, щеше да приеме оферта за много по-висока такса, с неща, от които няма нужда. След разговори с оператора и куриерите в крайна сметка разбира, че това не е единичен случай. От кол центъра, който не е част от телекома, а е външна фирма, правят такива неща доста често.

От „Ние, потребителите“ предупреждават да сте изключително мнителни с празничните оферти

Информирайте се щателно за предложените условия, вижте кога наистина изтича договора ви и в крайна сметка преценете дали ви предлагат нещо, което ви трябва. Защото е лесно да се подведеш от празничната еуфория, но после ще си вързан за още две години.

Да, договорът ви може да стане безсрочен. Да, когато това стане, може да загубите част от промоцията, която е имало. Нищо обаче не предполага, че не можете да подпишете нов план според нуждите си. А промоции винаги има. Особено, ако сте лоялен клиент, няма да искат да ви изгубят. При най-малкия сигнал, че ще отидете при друг оператор, ще направят специално предложение за вас.

Другият съвет е да внимавате, когато променят общите условия

Трябва да ви уведомят до 7 дни от промяната. Имате право да приемете новите условия, да продължите да изпълнявате договора си по настоящите условия, а можете и да го прекратите – без да плащате неустойки и такси.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо Пенчо, чиято история трогна българите, потегли към небесния си дом
Next: Диана Димитрова с нови разкрития за прокуратурата и Вергов

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.