Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Веднъж месечно слагам следното в пералнята: премахва мухъл и неприятни миризми
  • Новини

Веднъж месечно слагам следното в пералнята: премахва мухъл и неприятни миризми

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2024
sadvkdsfvkdfkvfdkvfdv.png

Пералнята е устройство, за което понякога забравяме да се погрижим.

За съжаление, ако не почистваме редовно барабана и филтрите на пералнята, от вътрешността на уреда започва да излиза неприятна миризма.

Може също да забележим, че прането не е изпрано толкова добре, колкото преди.

 

Ще ви кажем какво трябва да направите, за да предотвратите това.

Пералнята има няколко ъгълчета, които не можем да забравяме при почистване.

Как да почистите гумените уплътнения?

Много е просто.

Правя една процедура веднъж месечно и пералнята ми просто блести.

Трябва да почистваме старателно пералнята поне веднъж месечно.

Това ще осигури дълготрайност на този домакински уред, а прането винаги ще бъде чисто и уханно.

Правилното почистване на гумените уплътнения е много важно.

Могат да се почистват със сода за хляб и оцет.

 

Поръсете уплътненията със сода за хляб и залейте оцет.

 

Изтъркайте с по-твърдата част на гъбата.

Как да почистите барабана на пералнята?

Въпреки че много хора мислят обратното, пералнята не се почиства сама, когато пере дрехите.

Ето защо си струва редовно да почиствате барабана на пералнята.

Има един наистина лесен начин за измиване на тази част от устройството.

Измиването на барабана на пералнята не трябва да бъде дълга и трудна задача.

Просто трябва да включите празната пералня и да сложите някакъв продукт, който ще помогне за ефективното почистване на барабана на пералнята.

Аз винаги използвам таблетки за съдомиялна.

 

Този метод ще почисти всички кътчета и ще премахне микробите.

Поставете 2 таблетки в барабана на пералнята и пуснете програма с температура 60 °C.

Така ще се отървете от неприятната миризма и ще почистите добре всички части на барабана.

Таблетките за съдомиялни имат много предимства и могат ефективно да почистят мръсотията вътре.

Този метод не изисква специални усилия и работи наистина ефективно.

Как таблетките за съдомиялна могат да помогнат за почистването на пералнята от мръсотия?

Таблетките за съдомиялна лесно се справят с неприятната миризма, идваща от пералнята.

Освен това те старателно почистват барабана и избърсват стъклото на вратата на устройството.

 

Пералнята ще заблести като нова.

Температура от 60 градуса ще унищожи всички бактерии и микроби.

Препоръчително е тази процедура да се повтаря веднъж месечно.

Не изисква много усилия и гарантира, че пералнята винаги ще бъде в добро състояние.

Ето и един бонус-съвет, с който ще имате винаги идеално бяло пране:

Разтвор за пране на бели дрехи и пердета

Топла вода + таблетки за съдомиялна = чисто пране без никакви петна.

Въпреки това, този продукт трябва да се използва само върху бяло пране, тъй като цветните тъкани могат да избледнеят.

 

Накисвам прането в топла вода с таблетки за съдомиялна и го слагам в пералнята.

Това средство работи като отличен избелващ агент. Можете да опитате този метод дори върху онези дрехи, които са зацапани от друго пране.

Късмет!

Материалът Веднъж месечно слагам следното в пералнята: премахва мухъл и неприятни миризми е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никога не оставяйте зарядно в контакт без телефона си
Next: Започва ПОБЕДНА СЕРИЯ в живота на ПЕТ зодии – скоро се сбъдват най-смелите им мечти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.