Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Великобритания изрева: По 15 паунда на час, но пак няма кой да работи, искаме българите
  • Новини

Великобритания изрева: По 15 паунда на час, но пак няма кой да работи, искаме българите

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
vevelvevekveo.jpg

На полето, в здравния сектор, зад волана на камиона: след Брекзита Великобритания страда от остър недостиг на работна ръка. Няма кой да прибира реколтата, няма кой да кара камионите. Незаетите места са вече над 1 милион.

Събирането на реколтата е в разгара си. Но Ели Капър, която притежава ферма в Херефордшър, е силно разочарована. На около една трета възлиза недостигът на работници в бранша, а заради липсата на персонал плодовете гният, оплаква се Ели Капър.

„Поляци, румънци, българи – много дружелюбни и трудолюбиви работници“

“Бяхме пуснали обяви, че търсим 73-ма работници за прибиране на реколтата. Кандидатстваха девет човека, от които обаче само една жена беше още свободна. Накрая и тя започна работа на друго място“, разказва Ели Капър и добавя: “Не успяхме да наемем нито един британски работник. Чрез посредници сега имаме поляци, румънци, българи, руснаци, украинци – много дружелюбни и трудолюбиви сезонни работници. Не са толкова, колкото искахме, но поне можем да се справим горе-долу с прибирането на реколтата“. Британското правителство издаде допълнително 30 000 визи за чуждестранни работници в сектора. Но според Ели Капър това е твърде малко.

“Британските работни места за британците“ – това беше един от лозунгите, който изигра сериозна роля в дебата около Брекзит. Но реалността след Брекзита изглежда по съвсем различен начин.

От остър недостиг на работна ръка се оплаква и Даниел Браун, който предлага перални услуги за хотели в Лондон. Преди Браун е имал 60 клиенти, но му се наложило да прекрати договорите с част от тях, защото не му достигат поне 30 служители. При това причината не е в заплащането – през летните месеци средната седмична надница е нараснала с над 8% в сравнение със същия период през миналата година.

“Просто не успяваме да намерим служители“, казва Браун и допълва: „Заради Брекзита няма достатъчно хора, които да се интересуват от такава работа. Един хигиенист в хотел получаваше преди около 9 паунда на час. Днес вече се предлагат по 15 паунда, но пак няма желаещи“.

Във Великобритания икономическото възстановяване след пандемията върви по-бързо, отколкото в Германия. Но това означава и рекорден недостиг на работна сила: над 1 милион служители и работници са били спешно необходими през последните три месеца. След рекордно увеличение през август броят на заетите във Великобритания вече надхвърля нивата отпреди пандемията. Според британската статистическа служба ONS през август този брой е достигнал 29,1 милиона души, а безработицата е спаднала до 4,6%. Експерти изчисляват, че недостигът на работна ръка ускорява ръста на заплатите.

Търсят се 100 000 тираджии

Особено осезаем е недостигът на тираджии, тъй като в резултат от това в редица сектори се стига до сериозни забавяния. От асоциацията на превозвачите пресмятат, че към момента са необходими още около 100 000 шофьори. И предупреждават, че ако проблемът не бъде решен, може да се стигне до покачване на цените и сериозна инфлация. Затова от бранша настояват за специални визи за чуждестранни работници.

Без основателна причина пожертвахме един добре работещ икономически кръговрат, казва Ели Капър.

“Досега ситуацията беше печеливша и за двете страни – при нас идваха хора, които след това използваха изработените пари за построяване на къща в родината си или за образованието на децата си. Сега обаче имиграционната политика се ръководи единствено от идеологически съобръжения.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Умирали сме от глад по време на соца? ШОКИРАЩА ИЗПОВЕД НА ЕДНА 60-ГОДИШНА ЖЕНА
Next: Медиите гърмят тази вечер. Бойко Борисов се завръща на власт

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.