Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Веселка буквално разцъфна след Фермата – промяната е огромна
  • Новини

Веселка буквално разцъфна след Фермата – промяната е огромна

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2022
vevasvlaskvaskv.jpg

Скромното момиче от село Борима, което се превърна в първата жена-победител в хитовото риалити по бТВ “ Фермата „, измина дълъг път през последните няколко години.

Веселка Маринова си остава един от любимите учасници на зрителите и в тазгодишния сезон на „Фермата“.

Припомняме, че тя влезе в петия сезон на предаването като срамежливо и скромно момиче от дълбоката провинция, а излезе като първата жена, спечелила стоте хиляди във формата.

Не изпускай тези оферти:

Към днешна дата, 25-годишната жена пристъпва в приключението плахо, но постепенно придобива смелост, сила и мъдрост.

 

Още след голямата победа във „Фермата: Нов свят“, многодетната майка преобърна из основи личния си живот, остави зад гърба си лишенията и тежкия физически труд, смени професията си и изгради нов дом. Към днешна дата тя гледа 3-те си дечица в Троян и се прехранва с изработка на бижута, а не с дърводобив и коневъдство.

Освен големи промени в личния живот, по всичко личи, че Веселка обича да експериментира и с външния си вид . Тя често залага на нови прически, сменяйки цветове и форми. И определено изглежда много по-уверена, разкрепостена и секси от преди!

Веселка Фермата сега

Още от фермата:

Плетат се сложни стратегии във фермерското риалити, но Веселка не им се дава

Гинеколожката на родните звезди Мажена не ще да си тръгва от „Фермата“ и прави всичко, за да се задържи в риалитито. Уважаваната лекарка, в чиито ръце са проплакали децата на Мария Илиева, Криско и други бг знаменитости, прилага една и съща хитрост от месеци, за да си гарантира мястото предаването. Тактиката на най-възрастната и физически най-слабо подготвена участничка е да ухажва силните жени, които могат да я победят в битките и да я изпратят у дома.

Преди няколко седмици Мажена убеди рускинята Альона да не я дърпа на Арената, след като се сприятели с нея. След това се възползва от доброто сърце на гимнастичката Валерия, която реши да не я избира за съперничка, защото двете не са физически равностойни.

Сега гинеколожката, която е родена в Полша, но от години живее и работи в България, ухажва Веселка, шампионката от петия сезон на предаването и я призовава към „морален“ избор. „Стои ми се още малко тук. Послушай съвестта си!“, примоли се Мажена на многодетната майка, която е ратай и като потенциален първи дуелист може да посочи лекарката като своя опонентка на Арената. Манипулациите на гинеколожката обаче не трогнаха особено бившата конярка и тя прие опитите за сприятеляване със смях, пише „Хотнюз“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търси се служител, който да отсяда в скъпи хотели и да живее като милионер и да взима 4500лв заплата
Next: Хората, родени на тези три дати имат мъдра душа! Силна интуиция и ангел-пазител се грижат за тях

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.