Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Веселка от Фермата: Загубих най-близкия си човек, това ме срина
  • Новини

Веселка от Фермата: Загубих най-близкия си човек, това ме срина

Иван Димитров Пешев декември 16, 2022
vevedaskgasgasg.jpg

Веселка Маринова спечели „Фермата“ за втори път. Това е истински прецедент, тъй като тя е единствената жена, която до момента е успявала да спечели риалити формат два пъти. 25-годишната майка на три деца за пореден път доказа колко борбена може да бъде и колко зряла за крехката си възраст, пише show.blitz.bg.

Веселка спечели зрителската подкрепа, след като отново показа истинското си лице в стопанството. И в реалния си живот тя работи усърдно, грижи се за децата си и не се отказва да преследва мечтите си. С първия спечелен чек от 100 000 лева тя създаде къща за гости в Троян, а втората такава сума ще й помогне също за нещо много специално.

За него и за живота си разговаряме с Веселка в изключително емоционален и откровен разговор, каквато е и самата тя.

 

Не изпускай тези оферти:

– Веси, честита втора победа във „Фермата“! Знам, че цяла нощ не си спала и вероятно емоцията още те държи…

– О, да, така е. Първият финал във „Фермата“ беше наистина много труден за мен, с травмата, която получих и четирите битки, които не бяха никак лесни. На този финал обаче, мога да кажа, че напрежението буквално се режеше с нож. Битките вече бяха изиграни предварително. На финала не знаех какво ще се случи, нищо не зависеше от мен. Хората трябваше да оценят моето представяне за последните четири месеца, да ме оценят и като човек.

– Не знам дали си даваш сметка, че си първата жена, печелила риалити формат у нас. Това е прецедент!

– Чувствам се изключително горда наистина. Смятам, че във формата се постарах да играя играта отборно, да покажа себе си като човек и като личност. Исках да покажа и с какво съм надградила себе си, на какво държа. Много съм щастлива, че хората навън са го оценили.

Веселка от

– Ти в реалния си живот не си много по-различна от това, което показа във „Фермата“, включително и в частта с тежкия физически труд. Греша ли?

– Не, не грешиш. Моят реален живот наистина е сходен с този, който имах във „Фермата“, защото и в него имам своите натоварвания, емоции, отговорности. Свикнала съм да се трудя, затова и това не ме уплаши във формата. Всъщност, когато работя, се чувствам добре.

– Кое може да те дисбалансира в такъв случай?

– Във „Фермата“ специално много пъти бях на ръба да се срина. Имах много трудни моменти. Децата бяха тези, които ми помогнаха да издържа докрай – постоянно мислех за тях, гледах снимки. Исках те да видят една силна мама, която няма да плаче, няма да се предаде.

Не можах да покажа много сила или битки на Арената, както ми се искаше. Може би ми се искаше и да кажа повече неща, тъй като влязох предимно заради емоцията и битките. Но сега ми е приятно да гледам всичко, което сътворихме във „Фермата“.

Веселка от

– Кое те сриваше толкова вътре?

– Най-вече липсата на близките ми, въпреки че влизам за втори път във формата. Това няма как да се промени. Другото е, че аз в началото на годината загубих моя най-близък човек. Не се бях съвзела от тази загуба и дори влизането ми във „Фермата“ беше под въпрос.

Не знаех дали ще се справя, дали ще мога да се събера емоционално, дали ще ми помогне да опозная себе си. Не бях сигурна дали ще ми вдъхне нови сили или повече ще ми отнеме. Във „Фермата“ видях една близост в хората, едно отборно мислене, което ме държеше.

Веселка от

– Вярваш ли в знаците на съдбата?

– Вярвам, да. Имам страхотни деца, които ми помогнаха много. На финала голямата ми дъщеря си извади зъбчето на живо, в ефир, и ми го даде за късмет. Сега се повтори това. Точно когато тръгвахме, дъщеря ми Марая също си извади зъбчето. Стискаше ме за ръката и викаше: „Нашият победител!“ Освен това за втори път се паднах с един и същи номер за гласуване. Постоянно усещах подкрепата и енергията на близките си.

– Случвало ли ти се е и в живота да получиш знак от съдбата, който впоследствие да се окаже предопределящ за хода на дадена ситуация?

– Много пъти, да. Аз по принцип се старая да правя добро, за да може и енергията около мен да е положителна. Колкото и невероятно да прозвучи, аз вярвам в съдбата, в това, че всеки човек има някаква мисия в живота си. Дори и да звучи суеверно, вярвам в това. Много пъти ми се е случвало да имам много силни усещания – за дребни неща, които хората не могат да видят, но за мен се оказват решаващи.

– Мислела ли си в какво ще инвестираш наградата от 100 000 лв.?

– След първата „Фермата“ ми беше важно да имам свой дом, да започна отнякъде. А сега ще се концентрирам върху създаването на някакъв бизнес план. Вече имам начинание, което се опитвам да развия – свързано е с едно кафене. Децата ми са здрави и щастливи, ходят на детска градина и на училище, много са умни, даже прекалено за възрастта си. Мога само и единствено да се моля те да са добре и да се развиват, аз ще дам всичко възможно от себе си за това.

Веселка от

Веселка от

– Какви големи мечти имаш още за сбъдване?

– Всъщност моите мечти не са големи и вероятно заради това по-лесно ги достигам. Знам какво искам от живота си. На първо място за мен е семейството. Въпреки крехката възраст, на която съм, опита и всичко, през което съм минала до този момент в живота си, са ме направили мъдър човек. Чувствам се емоционално по-мъдра. Надявам се да постигна всичко това.

– Успяхте ли според теб да построите във „Фермата“ този своеобразен мост между поколенията?

– Мост имаше между мисленето и характерите на определени хора, съобразно тяхното разбиране за живота, и техните души. Хората със сходни души и характери, осъзнаха този смисъл и създадоха някакви приятелства, мост, независимо от кои отбори са били. Аз тая към всички приятелско чувство и се надявам навън да съхраним тази положителна емоция. Навън ще стане ясно дали ще успеем да запазим този създаден мост на приятелството.

– Тази втора победа във „Фермата“ ли бе твоят своеобразен връх в риалити формат или все още имаш глад?

– За мен „Фермата“ 8 беше буквално втори шанс. В първата „Ферма“ влязох много плаха и неуверена. Имах много критични моменти, както и голяма нужда да повярвам в себе си. Сега влязох по-уверена, исках да се отдам на емоцията, за да ми даде сила. И съм щастлива с всичко, което се случи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ужасна вест от болницата за жената, пребита от мъжа си бизнесмен Симо касабов
Next: Тотален хит в Азия – 5 минути лежане и отслабваш без диета!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Зловещи разкрития от града на ужасиите в България: 14-годишният отличник имал коварен план да убие майка си
  • Потрес! 94-годишна жена чака над 7 часа за преглед в спешното на „Пирогов“
  • Мирослав Ненков за арестите в УМБАЛ „Св. Георги“: Това са лекари, те няма да избягат. Могат да бъдат повикани, а не арестувани като маймуни
  • Любовната история на Крис и Елеонора, започнала пред камерите на „Ергенът“ с романтични обещания и годеж, приключи с разочарование
  • Денков: Моето притеснение е, че Путин се опитва да сключи сделка, с която да си вземе Източна Европа
  • Ивет Лалова скри шапката на Ралица Паскалева
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за..
  • Преди 9 минути дойде новината от Путин: Смая целия свят, обяви че започва…
  • Преди 12 минути дойде новината за Волен Сидеров – ще става…
  • Баща ми започна да ми взема по 250 лева на месец за наем веднага щом навърших осемнайсет.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.