Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Веселка от Фермата чу думите: Ще се омъжиш ли за мен и ето какво отговори
  • Новини

Веселка от Фермата чу думите: Ще се омъжиш ли за мен и ето какво отговори

Иван Димитров Пешев юли 9, 2023
vesslqrqwkrkqwrkqw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Веселка се запознава с Велин, докато е продавачка в хранителен магазин

Двукратната победителка във „Фермата“ Веселка вдига сватба!

Най-щастливото събитие ще бъде на 15 август, когато борбената дама ще каже „да“ на любимия си Велин.

„Вярващи хора сме и затова избрахме датата да съвпада с големия християнски празник Голяма Богородица. Първоначално мислехме да направим малка селска сватба, само с най-близките хора, но се оказа, че имаме доста роднини и приятели.

Задължително ще сключим и църковен брак“, разказа Веселка Маринова, която спечели пети и осми сезон на телевизионното риалити.

Веселка стана първата жена, победила във формата, и същевременно бе най-младата участничка. Маринова вероятно е и човекът, който преживя най-много промени след финала на предаването. Тя намира сили да се разведе със съпруга си и да се премести в Троян. Загърбва тежкия физически труд, на който е била приучена от дете, и започва нова страница в живота си.

„Щастлива съм! Чувствам се спокойна, когато се прибера вкъщи. Велин дойде в живота ми точно когато се бях отказала да бъда щастлива

. Разделих се с бившия си съпруг и бях решила да се отдам изцяло на децата ми и на работата. Тогава Велин се появи като приятел и ми върна надеждата. Показа ми, че може без нерви, със спокойствие и че мога да бъда обгрижвана и глезена. Радвам се че той обича и уважава децата ми“, с умиление сподели Веселка.

„Фермерката“ разказва, че с бъдещия си съпруг се е запознала, след като започнала работа като продавачка в магазин за хранителни стоки.

„Велин беше редовен клиент и често си говорехме. Занимава се с ремонт на автомобили. Убедих се, че съдбата си знае работата, след като колата ми никога не се беше чупила, но след като се запознахме, започна много редовно да се разваля и аз трябваше често да го посещавам. Откакто сме заедно, колата ми вече е здрава“, разказа със смях бъдещата булка.

По повод предложението за брак Веселка сподели, че се е случило преди няколко месеца с помощта на кръстницата й и децата й.

„Преди няколко месеца гостувахме при моята кръстница. Велин цял ден беше напрегнат и си шушукаше нещо ту с нея, ту с децата ми. В този момент заподозрях, че може да има нещо такова, но не вярвах, че с три деца ще сложа пръстен на ръката си и ще обличам бяла рокля. Изведнъж Велин падна на колене с пръстен и ме попита „Ще се омъжиш ли за мен?“. Това беше един от най-щастливите мигове в живота ми“, разказа Веселка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Просто настъргвам 3 картофа в тавата, навивам и пека така всяка седмица: Екстра вечеря
Next: Това са сигналите, че Вселената ти изпраща съобщение и парите идват в живота ти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.