Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ветеринар разкрива какво е последното нещо, което правят животните преди да бъдат приспани
  • Новини

Ветеринар разкрива какво е последното нещо, което правят животните преди да бъдат приспани

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
vdsghdfherherh.jpg

Това разби сърцето ми на парчета. И съм длъжен да предупредя – може да разбие и вашето.

Въпреки това, то е важно четиво и наистина се надявам, че можем заедно да помогнем на всички да осъзнаят по-добре важността относно последните мигове на нашите домашни любимци.

Нашите домашни любимци са изключително ценни за нас. Ние сме до тях, за да им осигурим любов, грижи и много гушкания и лакомства.

Но се оказва, че има един основен момент, в който не сме до тях. Когато дойде време да си отидат.

Всичко започнало, когато стопанка на котка Джеси Дитрих попитала ветеринаря, при когото ходи, коя е най-трудната част от работата му.

„Попитах моя ветеринар коя е най-трудната част от работата му и той каза, че когато трябва да приспи животно, 90 процента от стопаните всъщност не искат да са в стаята, когато ги инжектира“, написа в туитър тя и добави: „ Така че в последните си мигове животните обикновено трескаво се оглеждат за своите стопанни и, честно казано, това ме разби.“

Отговорът на ветеринаря наистина натъжил много Джеси и тя решила, че трябва да съобщи това на всички, които познава, за да се опита да промени нещата.

След като публикацията на Джеси станала популярна, много други ветеринари споделили същото болезнено наблюдение.

От ветеринарна клиника в Южна Африка написали: „Умолявам ви НЕ ГИ ОСТАВЯЙТЕ“,

„Не ги карайте да преминават от живота към смъртта в стая, пълна с непознати, на място, което не харесват.

„Нещото, което вие, хората, трябва да знаете, което повечето от вас не знаят, е, че те ви търсят, когато ги оставите“.

„Те претърсват всяко лице в стаята за своя любим човек. Те не разбират защо сте ги изоставили, когато са болни, уплашени, стари или умират от рак и се нуждаят от вашата утеха.“, пише ветеринарят и нарича онези, които не остават с домашните си любимци „страхливци“.

Разбира се, тази публикация получила и негативни мнения заради използването на груб език, но повечето от другите отговори били положителни, тъй като много стопани на домашни любимци се съгласили, че е важно да останете до умиращия си домашен любимец в последните му мигове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Щерката на Андрей Слабаков и Ернестина Шинова – Йоанна, предизвика истински фурор – същинско копие на Анджелина Джоли
Next: Нови разкрития за трагичния случай с миниван, убил пешеходец в столицата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.