Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече две години живеем в колата на Елица,100-те хиляди ще ни помогнат
  • Новини

Вече две години живеем в колата на Елица,100-те хиляди ще ни помогнат

Иван Димитров Пешев декември 3, 2022
alekskaskdaospdoasd.jpg

Големият победител от тазгодишния сезон на „Игри на волята“ – Алекса Ерски грабна 100 000 лева и веднага намери приложение на крупната сума.

Седемкратният шампион на Сърбия по борба вече прави планове за бъдещето и в тях, разбира се, централно място заема любимата му Елица, която проля доволно количество сълзи за него по време на надпреварата.

„Предстои ни с Елица да се преместим тук, в София.

Не изпускай тези оферти:

Иска ми се да продължа с борбата в България. Треньорът ми е тук и имам много добри спаринг партньори. Вече две години живеем в колата на Елица, постоянно сме в движение.

Но вярвам, че 100-те хиляди ще ни помогнат. Моята мечта беше ние двамата да си намерим наше място“, категоричен е големият победител.

„Искам да кажа едно голямо „Благодаря!“ и на Филип, и на Георги.

Без тях финалът нямаше да е така зрелищен. Изпитвам голямо уважение към Филип. Аз съм борец и когато виждам човек, който е по-добре физически подготвен от мен, съм респектиран.

Бях щастлив от победата, но когато ги видях как седят тъжни от загубата, сърце не ми даде да се радвам. Всички бяха много добри“, бе едно от първите неща, които Алекса сподели след победата.

Всъщност, когато Алекса печели шоуто и излиза от него, Елица не знае, тъй като предаването се излъчва на запис по телевизията. Така той успява да я изненада в хотела, в който е отседнала. „Тя изобщо не ме очакваше“, връща лентата с усмивка големият победител.

Колкото до идеята да участва заедно с приятелката си в „Игри на волята“, Алекса разкрива следното:

„Всичко започна така: Елица гледа всеки сезон на предаването. В самото начало аз не говорех много добре български, но хвърлях по едно око на телевизора. Видях Арената на „Игри на волята“ и ми стана интересно.

Постепенно започнах да гледам повече от нея. Когато сезонът приключи, а Андрей стана победител, с Елица отидохме на тренировка. По едно време, докато си цъкаше на телефона, започна да ми задава различни въпроси.

След по-малко от месец ми се обадиха от предаването.

Случи се така, че точно докато течаха кастингите, ние бяхме планирали да прекараме Коледа във Варна. София ни беше по път и се явихме.

Тя не искаше да участва, но влезе заради мен. Аз исках да играя, защото бях в труден период. Колебаех се дали да се откажа от борбата“, споделя още той.


Източник: plovdiv24

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отначало изпитвах угризения на съвестта, но колкото повече се влюбвах в него, толкова по-слабо съвестта ми говореше
Next: Тази история разплака стотици в мрежата! Илиян качи на автостоп баба Райна, а това, което тя му разказа го разтърси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.