Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече не подритвам орехите на улицата, а ги събирам, защото ми трябват точно 15 броя, за да се предпазя
  • Новини

Вече не подритвам орехите на улицата, а ги събирам, защото ми трябват точно 15 броя, за да се предпазя

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
oreroeriaskhkashoas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ореховите черупки съдържат доста важни съставки, нужни за вътрешните органи на човека и за системата за кръвоснабдяване.

Изхвърлянето им в кошчето за боклук ни лишава от определени вещества, които биха могли да помогнат на човек да се справи с пречистването на кръвоносните съдове и по този начин да предотврати образуването на тромбоза. При хора, имащи проблеми с високо кръвно налягане, тинктура, направена от черупката на орехи, може да бъде отличен превантивен инструмент, който да нормализира кръвното налягане.

Освен това не е трудно да се подготви такава тинктура:
Запазете черупките от 15 ореха. Измийте ги и ги подсушете. Вземете малък стъклен съд и поставете готовите парчета.

Напълнете го с водка (имате нужда от една бутилка) и поставете на сухо топло място. В продължение на две седмици черупките на ореха трябва да престояват така, напоени с водка. След това ще имате отлично лекарство в къщата си, богато на кумарин.

Това вещество навлиза в кръвта, като може да се разтвори и да премахне съсиреците. Освен това може да се използва при лечението на бронхитите, понеже успешно помага за разтварянето на секретите в тях.

При безсъние
Черупките от орех помагат се справят с безсъние, замайване, гърчове и дори заекването. За тази цел ореховите черупки се варят в мляко.
Пепел от орехова черупка

В древни времена, черупките от орехи са били горени. Пепелта, която се образувала,се използва за лекуване на язви. За да има положителен резултат, тази пепел се смесва с вино и растително масло.

Същата съставка помага за бързото зарастване на рани и повлиява върху растежа на косата.
Днес ореховата черупка в тази си форма може да се използва за дезинфекция на вода вместо активен въглен. Пепелта й е много по-ефективна. Това полезно свойство на ореховите черупки се ползва и за отстраняване на радиационни вещества в човешкото тяло.

Начинът на приготвяне на дезинфекциращата смес е много лесен:

Ореховата черупка може да бъде изгорена у дома в нормален тиган: натрошете суровия материал на трохи и сложете в тигана.

По време на горенето ще се образува дим, в който момент е необходимо да се започне активно бъркане на черупките, които са малки. Това се прави в продължение на 15 минути. Получените въглищата трябва да се охладят и да се стрият на прах.

Полученият прах се използва както за дезинфекция на вода, така и за очистване на стомашно-чревния тракт от радиационни продукти. За тази цел, трябва да разтворите 1-2 супени лъжици прах в чаша вода и да отпивате от нея на всеки 15 минути по 2 супени лъжици.

Знаете ли, че мухълът е в състояние да съсипе здравето ви. Ето начин да се отървете от него, ако забележите, че го имате

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хората в Родопите са изумени: Цели групи от чужденци неспирно прииждат в чудно селце
Next: Жена видя разхождаща се чанта по средата на пътя. Когато погледна вътре остана безмълвна

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.