Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече не си играя да правя компоти – хрупаме си пресни, сочни прасковки посред зима. Ето тайната
  • Новини

Вече не си играя да правя компоти – хрупаме си пресни, сочни прасковки посред зима. Ето тайната

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
shywqytwttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес много домакини се отказват от консервирането, което отнема много време и усилия, в полза на замразяване на плодове и зеленчуци.

Вземете, например, прасковите. Обикновено ги варим на компот, сладко или конфитюр. Но има и много по-прост начин, с който да запазим всичките им витамини! Ако замразим прасковите, имаме възможността да приготвим творчески десерти и да се насладим на вкусни пресни плодове посред зима.

Свикнали сме да замразяваме ягоди, малини, лимони, но дали това е възможно и с вкусните, сочни праскови? И ако да, да ги белим или не? Да ги режем ли на кубчета или на половини? Тези и други въпроси ще намерят своя отговор днес с наша помощ.

Днес от Ко4.бг ще ви разкрием как може да си замразите праскови за зимата:

За целта ни трябват идеално узрели плодове. Но те не трябва да бъдат прекалено меки. Обърнете внимание на вкуса, защото той също е важен. При замразяването вкусовите качества на горчивия или кисел плод само се увеличават.

Ранните сортове са много сочни и меки. Но костилката трудно се отделя от месестата част. Ако решите да ги замразите, през зимата ще ви очаква неприятна изненада – горчив вкус. Тези, които обикновено използваме за консервиране, са идеални за замразяване. Месото им е не само достатъчно плътно, но се отличава с отлични вкусови качества. Сортовете с много мъх трябва винаги да се белят преди замразяване.

Как да замразим прасковите за зимата

Сварете вода в тенджера. Пригответе си съд с ледена вода. С остър нож направете разрез в прасковата във формата на „X“.замразени праскови Пуснете 4 плода във вряща вода и изчакайте 30 секунди. Извадете ги, след което веднага ги прехвърлете в ледена вода. Обелете кожата. Нарежете прасковите на филийки.

Вземете тавичка, покрита с пергаментова хартия и поставете върху нея всички сегменти, така че да не се допират помежду си. Покрийте плодовете с фолио. Пъхнете тавата с прасковите във фризера за една нощ. Извадете плодовете от фризера на следващата сутрин и прехвърлете плодовете в подходящ контейнер. Поставете контейнера с нарязаните на филийки праскови във фризера и ги използвайте за приготвянето на отлични десерти през зимата.

Прасковите се размразяват по същия начин, както и всички други замразени продукти:

На стайна температура или в хладилник. Ако ще използвате парчетата праскови за плънка на десерта, не се страхувайте да ги използвате замразени. Възползвайте се от тази чудесна идея и я споделете с приятели!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да могат да си преброят парите! ТРИ зодии ще се опаричат до часове и ще заживеят нов живот
Next: Проф. Рачев: В четвъртък ще ни е студено, но преди това иде морът!

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.