Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече 11 години няма осъдени за смъртта на родилката Деяна
  • Новини

Вече 11 години няма осъдени за смъртта на родилката Деяна

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
deqnarodilkalekarr.jpg

Вече 11 години няма осъдени за смърта на 19-годишната родилка Деяна. Тя ражда момченце през 2011 година, но 42 дни по-късно умира.

„Изписаха я от родилното с висока температура, а по-късно се оказа, че причината за смъртта на дъщеря ми е забравена от специализантка плацента в матката, която е предизвикала инфекция в целия организъм на Деяна“, каза за Нова Тв майката на починалата Людмила Белинова.

„Повдигнати бяха обвинения срещу двама лекари от Шейново и четирима от „Пирогов“, но досега няма осъдени.

Делото беше прекратявано няколко пъти по различни причини, като последното е пренасрочено за октомври. Вече губим надежда, че ще има справедливост“, допълва Людмила.

„Синът на Деяна сега е на 11 години и за него майка му е звездичка. Често сядаме на пейка и гледаме как другите деца играят с майките си. Той обаче никога не е бил целуван или прегръщан от майка си, а е толкова мило дете, постоянно се гушка в нас“, казва още Людмила.

Момичето почина през 2011 г., дни след като роди в столичната болница „Шейново”. Обвиняеми по случая са шестима лекари. Съдебният процес обаче буксува от години. Преди няколко дни делото е отложено за пореден път, съобщава NOVA.

„Последното, което ми каза, беше: „Искам да ми обещаеш, че каквото и да се случи с мен, ти ще се грижиш за Майки и ти ще го отгледаш”. След това повече не я видях”, разказва майката на момичето – Людмила Велинова.

Георгиева умира 42 дни, след като ражда сина си. Според епикризата родилката е била изписана в добро състояние.

„Всъщност то беше критично – с много висока температура, силни болки в корема, повръщане, разстройство. Диагнозата, която поставиха, беше летен вирус. Просто побързаха да се отърват от летния вирус като я изпратиха вкъщи”, добавя Велинова.

Оказва се, че части от плацентата са останали в тялото на жената и тя развива сепсис.

Корупция, чувство за безнаказаност, лекарски грешки без виновници, източване на здравната каса, лекарска немарливост… Това са все прояви на т.нар. бяла мафия у нас – лекарската мафия, която търгува със здравето и човешките животи.

Поредната жертва на „белите престилки” е 19-годишната Деяна Георгиева, която остави новороденото си бебе сираче само защото отказала да плати за „избор на лекарски екип”.

След раждането от 60 кг става 97

Деяна Георгиева ражда на 12 септември в болница Шейново. Преди да постъпи, лекарите няколко пъти я питали ще си плати ли „избор на лекарски екип”. Диди решава да си спести тези 950 лева, тъй като се чувства здрава, а и предпочита да отдели парите за детето.

Майкъл се ражда 3,500 кг със секцио заради появили се усложнения. След като я изписват, Диди вдига температура, постоянно се оплаква от болки в корема. Мъжът й Марат е силно притеснен и вика „Бърза помощ”, а по-късно Деяна постъпва в „Пирогов” със съмнение за салмонела. От 60 кг става 97. Там състоянието й се стабилизира и Диди започва дори да се храни.

Въпреки това, след като я изписват, майката постъпва в нефрологията на Александровска болница, а по-късно – в реанимацията. Извадена е матката й заради сепсис, който отива към сърцето. Лекарите признават, че е имало остатъци от плацента. Скоро става ясно, че за Диди няма надежда, тя умира.

“Умирам, отгледайте ми детенцето”

Това са последните думи на Диди. Пред „България днес” нейната най-добра приятелка 20-годишната Тери Рабаджийска разказва за последните дни от живота на Деяна, която й била като сестра.

„Тери, и аз те обичам, обещавам да се боря”, през сълзи промълвила Диди няколко дни преди да си отиде. Лекарите вече й давали 1% шанс за живот, отписа ли я. Въпреки това, роднините на родилката и до ден-днешен не знаят какво точно е довело до смъртта й. От Александровска болница обещават след края на разследването да съобщят причините за смъртта на Диди публично.

„Дори да се изясни кой лекар е виновен, какво ще му направят?! Убил е човек. Ако аз убия човек, ме чакат 20 години. Ако доктор убие човек, трябва да получи не 20, а 40 години! И семейството да получи кръвнина от болницата и от държавата в размер на поне 4-5 милиона лева. Но това няма да стане – бялата мафия си пази задника”, коментират потресени майки по форумите.

Случаят с 19-годишната родилка предизвика бурни коментари по форумите, макар далеч да не е единствен. В България няма наказани лекари заради грешки или немарливост, както няма осъдени мафиоти за поръчкови убийства. Разлика между двете мафии има ли?!

Стела Йорданова

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В МОМЕНТА: Над България е надвиснала огромна опасност, огнената стихия вече обхваща и съседите, вижте
Next: Синоптичката на БНТ Eва Кикерезова съсипа българското море: Мръсно, скъпо, кич

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.