Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Вземете 2 ябълки, 2 яйца, 2 шепи орехи и ще ядете най-ароматния Ябълков кекс! Толкова е лесно, че и децата ще го правят
  • Без категория

Вземете 2 ябълки, 2 яйца, 2 шепи орехи и ще ядете най-ароматния Ябълков кекс! Толкова е лесно, че и децата ще го правят

Иван Димитров Пешев декември 8, 2024
Screenshot_8

Много е лесно, а вкусът се помни дълго! Ако ви се намират 2 яйца, 2 ябълки и 2 шепи орехи, то на бърза ръка ще приготвите най-вкусния и ароматен Ябълков сладкиш ! Толкова е лесен, че даже децата ви могат да го направят! Споделяме необходимите продукти за Сладкиш с 2 ябълки и 2 шепи орехи :

Сладкиш с 2 ябълки и 2 шепи орехи

Продукти:

100 г орехи
3 супени лъжици захар
2 яйца
80 г захар
1 щипка сол
80 г разтопено масло
80 мл прясно мляко
200 г брашно
16 г бакпулвер
2 ябълки
1 шепа стафиди

Приготвяне:

1. Смелете орехите в блендер заедно със захарта.

Яйцата се разбиват на пяна със захарта, ванилията и солта, след което, когато станат на крем, се добавят маслото и млякото.

Добавете на няколко пъти пресятото брашно, смесено с бакпулвера и объркайте гладко тесто без бучки.

кексово тесто

Снимка: YouTube

Нарежете ябълките на тънки ленти/кубчета.

2. Намаслете и набрашнете форма 28х17 см, след което изсипете половината от тестото. Отгоре се нареждат ябълки и се поръсват с половината натрошени орехи. Отгоре разпределете останалото тесто.

сладкиш с ябълки

Снимка: YouTube

3. Подредете отново нарязани ябълки, стафиди и останалите смлени ядки.

сладкиш с ябълки и стафиди

Снимка: YouTube

Пече се 35 минути в загрята фурна на 180 градуса.

ябълков сладкиш с орехи

Снимка: YouTube

Изчакайте сладкишът леко да се охлади, след което нарежете на парчета.

парче сладкиш с ябълки

Снимка: YouTube

Да ви е сладко!

ябълков сладкиш с орехи

Снимка: YouTube

Continue Reading

Previous: Истина е! Официално потвърдиха новината за Мария Илиева!
Next: Приех просякиня с бебе, защото ми напомни за покойната ми дъщеря, но това, което направи в дома ми, ме шокира до дъното

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.