Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Взе паспорт, за да се отърве от данъците. Сега Депардийо се превръща във враг на Русия
  • Новини

Взе паспорт, за да се отърве от данъците. Сега Депардийо се превръща във враг на Русия

Иван Димитров Пешев април 2, 2022
depariddiodod.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Доскоро френският актьор Жерар Депардийо се смяташе за един от най-големите западни културни “трофеи” на Владимир Путин.

Депардийо се сдоби с руско гражданство в знак на протест срещу високите данъци за богатите във Франция, a паспортът му бе връчен лично от Путин през 2013 г.

Звездата на европейското кино се обясняваше в “братска любов” на руския президент в разгара на конфликта в Донбас и анексирането на Крим, а Украйна го постави в черния си списък.

Сега обаче Жерар Депардийо зае изненадващо твърда позиция срещу Путин, за когото гласува публично през 2018 г. и наричаше “мъж с главно М и хуманист”.

73-годишният актьор определи агресията на Путин срещу съседната държава като “луди и неприемливи отклонения” в интервю за AFP.

Всички приходи от предстоящите му концерти в Париж ще бъдат насочени за дарения в полза на “украинските жертви от тази трагична братоубийствена война”, казва още Депардийо.

“Руският народ не е виновен за лудите неприемливи отклонения на ръководителите на страната като Владимир Путин. Винаги съм имал особена симпатия към руския народ, който е така добре описан от Достоевски, Толстой, Гогол, Пастернак и много други творци… Чайковски, Прокофиев, Шостакович”, казва още той.

През 2020 г. французинът обяви, че приема православната религия, което беше посрещнато с приветствия от Московската патриаршия.

Депардийо вече направи едно публично обръщение на 1 март, в което призова за “сваляне на оръжията и преговори за мир”. Този път обаче атаката му беше насочена директно срещу “стария приятел” Путин – факт, който не остана незабелязан от руското държавно ръководство.

Руският депутат Бийсултан Хамзаев от управляващата партия “Единна Русия” обяви, че Депардийо трябвало да бъде лишен от руско гражданство след коментарите му за Украйна, а недвижимото му имущество в Русия – да се предаде “на децата сираци”.

“Смятам, че е важно и нужно да кажем, че трябва да анулираме паспорта на Жерар Депардийо заради наглите му атаки и опити да говори от името на руския народ, който не го е упълномощавал да прави такива изявления”, казва депутатът.

Хамзаев казва, че Депардийо е получил като подарък “две жилища в Саранск и в Грозни” – “те трябва да се отнемат и да се предадат за нуждите на децата сираци. Това би било най-правилното решение в случая”.

Казусът стигна и до пресконференцията на Дмитрий Песков, говорителя на Путин.

Песков е коментирал, че “Депардийо не разбира напълно какво се случва в Украйна, защото не е потопен в политическия дневен ред”, цитиран от РИА Новости. “Той не разбира какво е станало в Украйна през 2014 г., не разбира какво представляват Минските споразумения, не разбира какво е това Донецк и Луганск, едва ли разбира какво означава бомбардирането на мирни хора, едва ли знае за националистическите елементи”.

По думите му – “при необходимост руската страна е готова да му разясни как стоят нещата – ако той поиска”.

Както и след декларацията на Анна Нетребко, с която оперната певица се разграничи лично от Владимир Путин, така и сега изявленията на Депардийо не бяха отразени като новина в руските държавни медии.

Информацията за случилото се дойде като “вторична” реакция от страна на представителите на Кремъл и Думата.

В края на март Жерар Депардийо обяви, че възнамерява да се премести в Турция и да преобразува бивш рибарски кораб в яхта, на която да живее.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Психолог със смразяващо разкритие в Стани богат
Next: Разкриха ги: Двама шефове в ДАНС са руските шпиони у нас

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.