Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вида Пиронкова отиде в Гърция и се втрещи от евтинията: Домати по 1,20, краставици и лимони – по 1 евро
  • Новини

Вида Пиронкова отиде в Гърция и се втрещи от евтинията: Домати по 1,20, краставици и лимони – по 1 евро

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
dasdasmyasmymaskyasiy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Краставици, домати, яйца, портокали, лимони и риба на драстично по-ниски от българските цени установи популярната композиторка Вида Пиронкова в съседна Гърция, където от години живее бащата на детето й.

 

Евтинията на един от най-големите пазари в Атина я озадачава и Пиронкова публикува снимки от сергиите във Фейсбук профила си.

От кадрите на родните домакини навярно ще им призлее – едрите и сочни домати са по 1,20 евро (2,40 лв.) яйцата са между 17 и 23 цента бройката (34 и 44 ст.), патладжаните – 1,23 евро, краставиците – между 1 евро и 1,49, лимоните – по 1 евро килото, портокалите са по 60-70 цента…

„Поканих всеки, когото срещнах, да дойде в България и да си напазарува обилно, но като им разказах за нашата „евтиния“, ми казаха: „Дано да сте добре и се опитайте да оцелеете!“.

 

От коментарите към публикацията пък става ясно, че в края на пазарския ден цените падат двойно и така може да се купят мандарини и портокали по 50 цента, даже и по 40, краставици по 70 цента, а домати – по 50 – 60 цента килото… „Накрая си напълних една торба с 5 кила и повече портокали за 1 евро и съм предоволна“, обяснява Вида Пиронкова.

 

Както изглежда, Великденският пазар ще е по-лесно да направим в съседна Гърция.

 

 

Едрите и сочни домати са по 1,20 евро килограма, а ако купиш 3 и повече кила, ти ги дават за по 1 евро

 

Домати, патладжани, краставици и яйца са не в проценти, а в пъти по-евтини, отколкото у нас.

 

 

А цените на мандарините и лимоните просто не подлежат на коментар…

 

Първите пресни тиквички, идеални за пържене, са вече налични и са по 1 евро килото

 

Хайде на ягодите по 1 евро!

 

Ябълки по 1 евро килото

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Златен джакпот: Късметлия откри камък с 2,6 кг злато за 280 хиляди лева
Next: Чашка от това странно и непознато нещо помага на стомаха и за обмяната на веществата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.