Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виждали ли сте такава бяла пяна в буркана с меда? Ето защо се образува и опасна ли е за здравето
  • Новини

Виждали ли сте такава бяла пяна в буркана с меда? Ето защо се образува и опасна ли е за здравето

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2022
bqblbabpanqnaa.jpg

Няма как да не помните Мечо Пух – известният герой от книгите на Алън Милн просто обожава мед, подобно на мнозинството от нас. За разлика от повечето сладки храни, медът е изключително здравословен и затова винаги е много търсен.

Сигурно сте забелязали, че след като купите мед, след известно време в буркана се е появила бяла пяна . Болшинството изпадат в притеснение – да не би да са им продали развалена стока? Бялата пяна обаче не е причина за паника, сега ще ви обясним защо.

Защо се образува бяла пяна по меда

бяла пяна по меда

Не изпускай тези оферти:

Тази пяна представлява всъщност медена глюкоза и нейното освобождаване показва, че медът не е бил термично обработен. С други думи, пяната потвърждава, че сте закупили натурален продукт.

Скоростта на отделяне на пяна зависи от количеството глюкоза и фруктоза в самия мед. Между другото, тя също е много вкусна и здравословна. Но на практика нямаме възможност да чакаме достатъчно дълго образуването на бялата пяна.

Затова съществуват и други начини за проверка на меда.

Първи начин

Можете да потопите нагрята тел в меда – ако продуктът залепне по нея – купили сте мед с лошо качество. Ако телта остане чиста – медът е естествен.

Втори начин

проверка на меда

Ако смятате, че в меда има нишесте, разредете няколко лъжици с вода и налейте няколко капки йод там. Ако сместа стане синя, към меда е добавено нишесте.

И накрая, третият начин

мед горене

Натуралният мед не гори, не се топи и не променя цвета си, когато е изложен на високи температури. Следователно можете да пуснете малко мед върху лист хартия и да го запалите. Има обаче една тънкост: ако медът придобие кафяв нюанс, тогава пчелите са били хранени със захарен сироп.

Има и начин да се определи качеството на меда при закупуване. Продуктът трябва да съдържа около 17-20% вода, което означава, че трябва да е много гъст. Когато преливате мед от един контейнер в друг, лесно може да се оцени неговата плътност.

гъстота на меда

И още един малък съвет в крайна сметка: когато купувате за първи път мед от даден източник, е по-добре да вземете малко бурканче, да проверите меда у дома и след това да потърсите друг продавач или да се върнете при същия за по-голяма порция.

Още новини за рецепти:

500 гр. кори за баница (може и юфка)
300 грама сирене (в случая козе)
4 яйца
200 мл газирана вода

200 мл кисело мляко
50 мл олио
2 супени лъжици царевично брашно
1 бакпулвер

За поръсване:

1 супена лъжица сусам

1 чаена лъжичка шарена сол

Приготвяне:

Всеки знае как се прави баница. Всъщност съществуват какви ли не рецепти, се различават по начина на приготвяне, продуктите, плънката… Днес ще ви научим как да си приготвите една супер лесна дробена баница, която се прави буквално за 10 минути, става бухнала и мекичка. Толкова е лесна, че няма какво да объркате.

Разбийте яйцата с миксер до плътен крем и добавете киселото мляко, газираната вода, олиото, царевичното брашно и бакпулвера. Накрая добавете натрошено сирене. Объркайте добре. Накъсайте корите или ги нарежете на ленти, след което ги добавете в сместа и разбъркайте хубаво. Изсипете сместа в добре намаслена тава с диаметър 30 см.

Наръсете едната половина със сусам, а другата с шарена сол. Печете на 200 градуса 15 минути, след което намалете на 180 градуса и печете още около половин час до зачервяване. След като извадите тавата, обърнете я върху 2 купички и я оставете така да се охлади.

Добър апетит!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Екшън пред посолство в София, протестиращи замерят сградата с яйца. Горяха флагове
Next: Самоуби се рапърът Иван Петунин в знак на протест

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.