Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте как дописват бюлетините, като мислят че камерата не работи
  • Новини

Вижте как дописват бюлетините, като мислят че камерата не работи

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
fgdhfghjtrhfghgfhgj.png

„Да помогнем на Мартин, на баче Цено“

Появи се видео как дописват бюлетини във врачанско село.

Появи се видео как членовете на комисията дописват бюлетини във врачанско село Малорад, предаде „24 часа“.

„Когато членовете на комисията си мислят, че камерата не работи“, пише потребител във фейсбук и споделя видеото. На него се вижда как член на комисията взима тесте с бюлетини и започва да “поправя” бюлетините с химикалка.

Какво си казват във видеото?

– Така, тук сме си наши момчета. Искате ли да помогнем на Мартин, на някой, на баче Цено, да ги направим на преференцията, да има хора от село там. Някой има ли претенции?
– зависи от комисията.

– Не бе. Ние сме си наши хора. Да помогнем на Мартин примерно има една, имало празна, да се попълни 102…
– аз нямам никакви претенции.
– [не се разбира] 42 със еди коя си. 108. За Борко да се направят, за всичките да има. За всичките. Казвайте […] за всичките. Ако щете – щете. Ако не щете, тия работи да свършим, да ходя да си лягам.
– 68 една час ще се прави за него…

– това си е ваша работа, за Борко.
– … една част правиш за Боби. И ще се делят. Ще се делят. Прави това нещо по-бързо, ако обичаш.
– е по-бързо ама …
[член на комисията взима тесте с бюлетини и започва да ги “поправя” с химикалка, чука се на вратата]
(глас от комисията):
– Идвам.
– Спри, спри, спри. Спри. Спри. Пак е нещо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Намерих настройка, която изсмуква батерията, изключих я – сега смартфонът държи по 2 дни
Next: Проф. Рачев със зловещо предсказание за времето: Това ще влезе в новините

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.