Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте тъжното ВИДЕО, в което Деси Стоянова, през сълзи благодари на всички за подкрепата
  • Новини

Вижте тъжното ВИДЕО, в което Деси Стоянова, през сълзи благодари на всички за подкрепата

Иван Димитров Пешев декември 11, 2023
desssisifdkdsfksd.png

  • Факт е, че когато нещо те разтърси до основи, продължаването напред не е лесно,
    каза водещата на „Преди обед“
  • Оттук нататък смятам да ценя мига, защото в крайна сметка ние имаме само него,
    заяви Деси Стоянова

 

Водещата на предаването „Преди обед“ Деси Стоянова направи емоционално завръщане
в ефир в понеделник сутрин. Тя отсъстваше за кратко след смъртта на съпруга си
– журналистът Велислав Русев.

 

„Доста мислех какво да кажа и си дадох сметка, че всъщност имам да направя една
констатация и да изразя една надежда“, започна тя и избухна в сълзи.

Съпругът й почина на 28 ноември след претърпян инсулт на 57 години. Велислав Русев беше уважаван професионалист с респектираща кариера и богат опит в медиите.
Гилдията го познава като посветен вестникар, разследващ журналист и ментор на
цяло поколение репортери, работил във вестниците „24 часа“, „Сега“, „Монитор“
и „Експрес“.

 

„Когато човек преминава през нещо такова се замисля за това колко важна е подкрепата
на хората около него. Важна е, за да посрещнеш болката и да я понесеш. Затова
искам да благодаря наистина още веднъж на всички за разбирането и съпричастността“,
продължи Деси Стоянова през сълзи.

 

Тя каза, че най-вероятно няма да е в най-добрата си форма понякога, но е сигурна,
че ще има моменти, в които ще се смее безкрайно много.

„Факт е, че когато нещо те разтърси до основи, продължаването напред не е лесно,
но категорично си давам сметка, че нещото, което помага, е стремежът да виждаш
повече светлата страна на живота. Това е нещо, което аз смятам да се опитвам да
правя оттук нататък. Да цениш мига, защото в крайна сметка ние имаме само него“,
каза Деси Стоянова.

 

Ден след смъртта на Велислав Русев Деси публикува снимка на двамата с трогателен
текст.

 

„Вельо. Отиде си. Мъжът, в когото се влюбих преди 24 години в коридорите на „Сега“.
За когото избрах да се омъжа. Бащата на децата ми. Пораснах с него. Разчитала
съм на него. Смели сме се и сме плакали. Мълчали сме заедно. Хиляди нишки, които
са ни свързвали през годините. Никой никога не е подготвен за моменти като този“,
написа тя в инстаграм.

 


Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Боби Лазаров се издъни жестоко в ефира на bTV, младата съпруга на Маестрото го довърши
Next: Големи новини: Правителството обяви новите пенсии за стаж и възраст от 1 януари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.