Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виктория Петрова официално сложила край на връзката си с Красен Кралев
  • Новини

Виктория Петрова официално сложила край на връзката си с Красен Кралев

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
viktorpeetrrovva.jpg

Водеща на новинарската емисия на Би Ти Ви Виктория Петрова се раздели с бившия спортен министър Красен Кралев. Новинарката събрала багажа си и напуснала дома на бившия си приятел още през лятото на миналата година. Тя е взела решението да прекрати дългата си връзка с Кралев, защото любовта им вече се била изпарила и отношенията им били тотално изчерпани. Освен това 43-годишната журналистка отдавна мечтаела за деца, докато нейният възлюбен, който вече има голяма дъщеря, нямал намерение тепърва да дундурка бебе.

Раздялата им не е изненада за приятелите на новинарката, защото двамата неведнъж са били скарани, но след това отново са давали шанс на връзката си. След изнасянето й от дома му през лятото обаче изглежда отношенията им са приключили окончателно и няма връщане назад.

Двойката изкара заедно шест години, запознават се по време на първата телевизионна изява на Кралев като министър на спорта в предаването „Лице в лице“ при Цветанка Ризова. Пред студиото той среща Виктория Петрова, която, не щеш ли, спира при него. Но не да си говори с министъра, а да побъбри с пиарката му, с която се познават отдавна. Тя учтиво ги запознава и дори възкликва: „Как е възможно да не се познавате при положение, че и двамата сте от Варна, и двамата имате общо с медиите“.

 

Преди министерското кресло Кралев е собственик на рекламна агенция и на няколко информационни сайта.

„Лице в лице“ свършва и навръщане в колата, вместо с пиарката да направят анализ на представянето му – все пак е първото му тв участие като министър, той не спира да пита за красивата водеща. Докато стигнат в министерството, вече е научил от първа ръка достатъчно неща за нея, които нямат нищо общо нито със звездния й имидж, нито с лъжите за нея по медиите. Още тогава чува, че Виктория има силен, направо опърничав характер, но може би дължи кариерата си тъкмо на тези качества. Всичко, което е постигнала, го е направила сама с работа, амбиция и без никакви протекции.

 

След време Кралев разказва на приятели, че Виктория отдавна е в полезрението му. Още преди да я познава, наблюдава развитието й, воден от местен варненски шовинизъм. Забелязва я от тв „Европа“, където тя за първи път започва да се занимава с телевизия. След първата им среща той я кани на кафе, но тя колебливо отказва. Кралев обаче не се примирява с нейното решение и проявява настойчивост. Накрая Виктория склонила да се види с него, но предварително порязала намеренията му, като заявила, че е много заета и срещата им няма да продължим дълго.

 

Всъщност се случило точно обратното. Двамата толкова си паснали и така се улисали в задълбочен разговор, че не усетили кога са минали цели 4 часа. Още на следващия ден Петрова споменала пред колеги от Би Ти Ви, че е срещнала интересен мъж и няма търпение да се види отново с него, но запазила името му в тайна.

 

За първи път двамата се появиха заедно на театрално представление в родния им град Варна. Тогава Вики запознала Кралев със семейството си и всички останали очаровани от него, а малко след това публично обявиха връзката си. Водещата побърза да се нанесе при избраника си и отношенията им бяха безоблачни до преди няколко години, когато се понесоха първите слухове за раздялата им.

 

Сега Виктория няма мъж до себе си и е решила да се отдаде изцяло на работата и образованието си, пише „Галерия“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гледайте цирка: Тотална гавра с Кирил Петков на Шипка! Охраната подскочи, уцелиха го
Next: Путин поздрави България по повод 3 март: Русия и България винаги са били свързани с братска дружба

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.