Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виктор изнерви Тошко Йорданов
  • Новини

Виктор изнерви Тошко Йорданов

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
slvaivaisvias.jpg

кадри Нова телевизия, 7/8 тв

След като миналата седмица Виктор Николаев разгроми с въпросите си Станислав Балабанов, ИТН потърси реванш като изпроти в студиото на Нова телевизия „тежката артилерия” Тошко Йорданов.

Лидерът на депутатите на Слави Трифонов влезе в студиото силно мотивиран да обясни на зрителите, че всички са против партията му и че журналистите са виновни за лошото отношение към нея. В характерния си стил, Йорданов вкара доста улична лексика в разговора, както правеше това и в Народното събрание.

Виктор Николаев атакува ИТН директно, като попита дали ще са отново „троянски кон”, за какъвто ги обявиха бившите им партньори от коалицията. Йорданов отговори, че това определение се раздухва от журналистите и ако ще се говори със сравнения от „Илиада” на Омир , е добре да се види, коя в този случай е Хубавата Елена, кой е Парис и кой е измаменият от голямата си любов Минелай. Лидерът на депутатите от ИТН искаше да покаже, че заради образованието си още от класическата гинмназия в София, никой не може да му излезе насреща с подобни сравнения.

„Всички говорят срещу нас, задайте си въпроса защо? Защото единствени ние казваме, какво става вътре и разкриваме лицемерието”, зяви Тошко Йорданов.

Водещият Николаев контраатакува с въпрос защо все така става, че все няма управление заради ИТН. „Това не е вярно!”, подскочи лидерът на депутатите на Слави и каза, че въпросът е некоректен. „Няма некоректен въпрос”, отвърна Виктор. „Вие къде бяхте тогава?”, така Тошко парира въпроса на водещия, защо е ИТН не са направили кабинет и когато бяха първа политическа сила.

Пак журналистите се оказаха виновни и за друг чувствителен въпрос около ИТН, а именно – защо лидерът на партията Слави Трифонов отказва да декларира публично доходите си, както изисква законът.

Тошко Йорданов заяви, че това е заради група журналисти, които превръщат тази информация в „чист сеир”. По негови думи, единствено при Слави собствеността и средствата му са показани „по телевизора” и не може и дума да стане за мръсни пари.

„Вие, много интересно… Искате ли да ви попитам защо някой ваш колега не е направил нещо?”, отвърна Тошко Йорданов. „Не, не искам”, отвърна честно Виктор Николаев. Той обаче подчерта, че между Слави и останалите хора в телевизията има една основна разлика – той е лидер на партия и е задължен по закон за декларира публично доходите си. Тошко пък игнорира въпроса със задължението и каза, че резултатът е да се напрви проверка и да се плати глоба. Вече била направена съответната проверка на доходите на Слави и не били открите нарушения.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ексклузивно! ГЕРБ поставя силни водачи на листи за изборите. Изненадите – в Бургас и Варна
Next: Какво да правим при среща със змия?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.