Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Винаги заравям динените кори в градината – не мога да повярвам, че досега не сте го правили! Супер трик
  • Новини

Винаги заравям динените кори в градината – не мога да повярвам, че досега не сте го правили! Супер трик

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
hfgdhfhtrryr.png

Динята е може би най-вкусният дар на лятото, а повечето от нас я осигуряват на трапезата си почти ежедневно в топлия сезон. Колко от вас обаче знаят, че кората на динята, която без да се замисляме хвърляме на боклука, може да се превърне в ценен тор за градината или стайните растения?

Градинарите с опит знаят това много добре и не пропускат да използват полезните динени кори в градината .

Има няколко много прости начина за използване на кората от този плод, които ще ви помогнат да подобрите състава на почвата във вашата градина и по този начин да получите страхотна реколта. Един от тях е чрез добавянето им в компоста, а другият включва заравянето им в почвата .

 

Как можете да използвате корите от диня в градината?

Най-лесно е да сложите тези отпадъци в компостната яма. Принципът на действие е следният – хвърлете корите на купчина, след което периодично ги разбърквайте. След като изгният ги използвайте за тор. Някои градинари поръсват компостна яма с тънък слой пръст.

Има и други начини за използването им. За целта ще ви трябват дървени стърготини и спанбонд (текстилен материал, изработен от много тънки полимерни влакна). Ето как да направите „топло легло“: направете изкоп в средата на лехата до около 2/3 от нейната ширина;

дълбочината трябва да бъде най-малко 30 сантиметра; поставете големи кори от диня надолу, по-малки растителни остатъци отгоре и след това покрийте всичко със  слама;

след това бъдещият тор трябва да бъде щедро обработен с урея или други азотни торове, а след това с биологичен препарат. Топлината се осигурява от микрофлората, която разлага органичните вещества и ги минерализира.

 

За да работи правилно този тор и да осигури топлина, трябва да му се осигури азот.

Обичайната доза азотни торове е 1 литър на 2-3 квадратни метра от градината. След обогатяване на лехите с азот, третирайте ги и с биологичен препарат, който може да унищожи патогените на различни заболявания и да предотврати появата на кореново гниене. След това покрийте корите с почва, изравнете лехите и покрийте с черен спанбонд.

След седмица може да засадите желаната култура в лехата.

Друг вариант за употребата на корите от този плод в саксия включва изпълнението на следните стъпки: използвайте голям пирон, за да пробиете дупки в дъното на кората;

сложете кората в саксията и поръсете с почва; залейте с вода; засадете някакво непретенциозно растение, като мента. Разлагайки се, кората постепенно ще обогати почвата Основното нещо – не забравяйте да поливате редовно почвата.

Continue Reading

Previous: Баба дава на момче кутия с думите Отвори я в трудни времена, той шофира до гроба й, след като я е отворил
Next: Полейте доматите с мляко днес и вижте какво ще стане утре – Златен съвет от опитен фермер

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.