Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Винаги ни радваше от малкия екран. Почина един от най-обичаните актьори
  • Новини

Винаги ни радваше от малкия екран. Почина един от най-обичаните актьори

Иван Димитров Пешев януари 30, 2024
dsfokbfdkbdkfkbfbfg.png

Варненският актьор и бивш президент на Спартак Варна Николай Ишков е починал тази нощ.

Николай Ишков е роден е на 27 февруари 1962 г. във Варна. Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1987 г. в класа на доц. Богдан Сърчаджиев със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“

 

Между 1987 и 1989 г. е актьор във Вариететен театър Габрово и работи с режисьора Вили Цанков. От 1990 г. е продуцент, лицензиран към Националния филмов център. Финансира специализация по компютърна анимация в Париж на режисьора Златин Радев.

 

През 1994 г. Ишков става президент на футболния клуб Спартак Варна, а от 1997 г. до 2004 г. е и негов собственик. Десетилетието му начело на тима е едно от най-успешните в историята на клуба. Между 2014 и 2017 г. е директор на Зала „Арена Армеец“.

ФК Спартак Варна изказва най-искрени съболезнования към близки, приятели, почитатели и съмишленици на Николай Ишков. Напусна ни най-дълго управлявалият ръководител в съвременната история на клуба.

 

За 10 години, от 1994-а до 2004-а той действа така, че със Спартак да се съобразяват всички клубове в България, както и да спечели уважение зад граница. Десетилетието му начело на тима е едно от най-успешните в историята му и варненци постигат едни от най-големите си успехи. В този период Спартак пет пъти участва в европейския турнир УЕФА Интертото.

 

Под ръководството му за първи път в историята на клуба се провежда много ефективна трансферна политика. И с негово участие БФС върна спечеленото трето място и несправедливо отнетите бронзови медали на отбора за сезон 1983/84 г.

 

Ишков бе основна част от представителите на спартаковската общност пред която през 2017-а г. тогавашният премиер Бойко Борисов официално потвърди, че стадион „Спартак“, с всички прилежащи територии, се връщат на клуба.

Николай Ишков бе личност с размах и стил. Той можеше да застане с всеки и срещу всеки за доброто на Спартак.

Сбогом, президенте!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: В Рила издъхна един от най-известните планинари в България
Next: Приготвяте тази смес за 5 минути и се сбогувате с болното гърло още същия ден

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.