Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Винаги ни радваше от малкия екран. Почина един от най-обичаните актьори
  • Новини

Винаги ни радваше от малкия екран. Почина един от най-обичаните актьори

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
sdfvjkdfjkvdfjkvjdfvd.png

Актьорът Дейвид Соул, най-известен с ролята си в телевизионния сериал „Старски и Хъч“ от 1970-те години, почина на 80-годишна възраст, предаде ББС в петък.

Съпругата му Хелън Снел съобщи, че той е починал в четвъртък „след храбра битка за живот в любящата компания на семейството си“.

„Той сподели много необикновени дарби в света като актьор, певец, разказвач, творец и скъп приятел“, каза тя и допълва, че „неговата усмивка, смях и страст към живота ще бъдат запомнени от мнозина, чиито животи е докоснал“.

Роденият в САЩ актьор беше най-известен с ролята си на детектив Кенет „Хъч“ Хътчинсън в класическия сериал за разкриване на престъпления „Старски и Хъч“. Негов партньор в излъчваната между 1975 и 1979 г. поредица е Пол Майкъл Глейзър.

Той и Глейзър повториха ролите си в римейка от 2004 г., където техните роли се изпълниха от Бен Стилър като Старски и Оуен Уилсън като Хъч.

Соул беше известен и с ролите си в Here Come The Brides, „Мръсният Хари“ и „Жълтата роза“.

Участва и в редица британски телевизионни програми, а през 2004 г. става британски гражданин. Отказва обаче участие в реалити формати.

Актьорът и певец, който беше женен пет пъти, беше арестуван през 80-те години на миналия век за нападение на тогавашната си съпруга Пати Карнел Шърман, която по това време беше бременна в седмия месец.

Обвиненията срещу него са свалени, след като преминава изпитателна програма, а след това той посещава затвори, за да говори с техните обитатели за домашното насилие.

Роден в Чикаго на 28 август 1943 г. като Дейвид Солберг, той прекарва детството си между Южна Дакота и Берлин след Втората световна война, където баща му д-р Ричард Солберг, професор по история и политически науки и ръкоположен свещеник, е съветник по религиозните въпроси към Върховната комисия на САЩ

Преди да стане актьор, Соул се изявява като фолк певец, подгрявайки публиката за звезди като Франк Запа, Byrds и Lovin’ Spoonful.

абира популярност като Маскирания певец заради маската, с която излиза на сцената, но щом решава да я махне интересът към него спада.

Тогава той се насочва към актьорството и се появява в „Стар Трек“, „Пери Мейсън“ и др.

филми през 60-те и 70-те години на миналия век, но пробивът му идва във филма „Мръсният Хари“, което му осигурява и ролята в „Страски и Хъч“.

След като приключва сериалът се връща към музиката и записва албума с рок балади в края на 1970-те години.

Соул беше женен пет пъти, включително за актрисите Шърман, Мириам Солберг, Карън Карлсън и Джулия Никсън, и имаше шест деца.

Запознава се с последната си съпруга Хелън Снел, докато играе в „Смъртоносен капан“, а тя отговаря за връзките с обществеността. Той я описва като своята „сродна душа“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Легендарен български завод фалира, започват да го разпродават
Next: Мъж спечелил от тотото, но приятел дал 60 ст за фиша. За кого са парите?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.