Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виолета Бахчеванова си отиде от мъка по мъжа си
  • Новини

Виолета Бахчеванова си отиде от мъка по мъжа си

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
vsvsdgsdhsdh.jpg

На 86 години почина голямата актриса Виолета Бахчеванова, една от грандамите на Народния театър. Тя си отиде година, след като този свят напусна съпругът и – актьорът Васил Стойчев /1935-2020/.

Двамата бяха легендарна двойка в театралните среди. Виолета бе неутешима след кончината на мъжа си. „Крояхме планове как съпругът ми ще отбележи 85-годишния си юбилей, а тя каква стана… Женени сме от 1960-а и не мога да си представя как ще живея занапред без моя любим мъж”, сподели през сълзи тогава актрисата.

 

Бахчеванова завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1959 г. в класа на проф. Филип Филипов. Започва да играе в Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас, където за един сезон (1960/61) изиграва четири главни роли.

Дебютът ѝ в Народния театър „Иван Вазов“ е през 1961 г. в ролята на Мария Десислава в пиесата „Иван Шишман“ на Камен Зидаров, постановка на Николай Люцканов, която се представя 315 пъти – рекорд за най-дълго играна главна роля в Народния театър. След като се пенсионира, актрисата играе в постановки на Театър 199.

 

Виолета Бахчеванова има многобройни участия в БНР. През 70-те години се занимава активно с дублаж на филми и сериали.

Заедно със съпруга ѝ – актьора Васил Стойчев (1935-2020), представят рецитали и поетични спектакли в България и чужбина. През 1976-1977 г. е преподавателка във ВИТИЗ. През 2001 г. излиза нейната книга „…А театърът може без всеки от нас“.

През 2013 г. артистичното семейство получава награда „Икар“ за „Изключителен творчески принос към българския театър“.

Голямата актриса играе на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ 34 години. Пенсионират я през 1996 г., в разцвета на силите ѝ, когато навършва 55 г., редом с големите Славка Славова, Таня Масалитинова, Георги Георгиев-Гец, Наум Шопов, Георги Черкелов… Но Виолета Бахчеванова го приема с присъщото ѝ достойнство и гледа философски на това.

 

„Истината е само една – бяхме пенсионирани, когато директор беше Васил Стефанов. Цяло съзвездие от актьори остана извън голямата си любов – театъра. С това приключи техният истински живот на сцената. А с каква цел – кой, какво и защо – нека лежи на съвестта на изпълнителите на това дело“, коментира приживе Бахчеванова.

„Бях актриса на дългата рокля. Романтичната класика беше силата ми, въпреки че имах много силни комедийни роли. Все пак обичам класиката и са ме търсили за нея.

Тя може да има съвременна рефлексия. Много исках да изиграя Анна Каренина, винаги ме е вълнувал този образ. Също не си доиграх Мария Стюарт. Аз съм актриса от миналия век и това ми даде спокойствие в този“, признава Виолета.

 

Малко известен факт е, че освен великолепна актриса Виолета Бахчеванова е и отлична певица. Тя е пяла в хора на девойките заедно с бъдещата оперна прима Райна Кабаиванска. Дълго време се колебаела дали да не се отдаде на музиката. Но избира театъра.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Биляна Гавазова влетя в склада на Кауфланд, показа какво има в пилетата им
Next: Извънредно: Княгина Калина катастрофира пияна с 1,6 промила

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.