Кой уби боса на ВИС Васил Илиев? Този въпрос едва ли някога ще намери категоричния си отговор. Нападателите, стреляли с автомат по мерцедеса на Илиев, може и да не са живи. Хора като тях не изкарват дълго. Но помагачите и поръчителите е възможно още си харчат парите, опръскани с кръв.
От убийството на застрахователния бос и бивш шампион по борба изтекоха 24 г., но той си остава митична фигура не само в Кюстендил, където е израснал. Казват, че бягал от крайностите и търсел баланс, смайвал с жестове на благородство, но не прекланял глава. Целел върха и в спорта, и в бизнеса.
“Имаше големи мечти, а това у нас дразни, не се прощава”, казва негов приближен от Кюстендил.
“Заплашват ме, ще ме убият”, рекъл Васил веднъж на майка си. Леля Венка обаче и досега не знае защо са посегнали на сина ѝ, нищо не ѝ казвали следователите.
На 25 април 1995 г. Васил Илиев се среща с партиен функционер от БСП в парк-хотел “Москва”. После тръгва към ресторант “Мираж” в столичния кв. “Емил Марков”, смятан за централа на ВИС. Шофира сам сребристия си “Мерцедес 600 SL”, регистриран същия ден в КАТ, а гардовете му го следват в червен “Сеат толедо”.
Към 21,10 ч колите влизат в малката, тъмна и изровена ул. “Никола Каменов”, до която има строеж. Заради лошия път Илиев се движи само с 20 км/ч. Почти е спрял, когато неизвестни откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра.
Мерцедесът забива калник в металната ограда на строежа. От предницата му излиза дим, потрошени са предното и дясното стъкло, фаровете светят.
30-годишният Васил Илиев е килнал главата си встрани. Късно е за Бърза помощ, издъхнал е за секунди. Един куршум го улучва в главата, друг минава над ухото, а трети пронизва рамото и спира в гръбначния стълб. На мястото са изстреляни общо 17 куршума. Има пробойна и по колата на двамата пазачи, но те са невредими.
Два дни след убийството Илиев е погребан с траурно шествие. Безкрайна колона от мъже в черно с тъмни очила се точи по централната ул. “Цар Освободител”. Целият град е по тротоарите. За церемонията в центъра има разрешение от кмета. Тялото е докарано с черен “Додж”, ескортиран от БМВ и ауди.
Ковчега носят близки съратници на Илиев, сред тях е Константин Димитров – Косьо Самоковеца. Отпред единия кръст държи Димитър Димитров – Маймуняка. Куршуми застигат по-късно и двамата.
На погребението на Васил идват много спортисти, сред тях и от Пеневата чета – Христо Стоичков, Божидар Искренов – Гибона, Трифон Иванов, Борислав Михайлов, Илиан Киряков и др. В Кюстендил са дори босовете на СИК – конкурентната на ВИС групировка.
“Нищо вярно няма, че половината от нас не са били на погребението. Отидохме с 8 коли, само Младен Михалев (Маджо – бел.ред.) не беше с нас, защото беше болен”, казва по-късно пред в. “Стандарт” Красимир Маринов – Големия Маргин.
Двамата с Васил Илиев се познават от 1979 г. покрай спорта и казармата. Веднага след убийството Маргина заявява, че няма да позволи емблематичните тогава групировки СИК и ВИС да бъдат насъскани една срещу друга “Даже офисът на Жоро Илиев е в съседния вход на нашия офис на ул. “Оборище”, обяснява Маринов.
Смъртта на Васил Илиев предизвиква закрито заседание на кабинета за престъпността. Правят се прогнози, че ще избухне ганстерска война. По вестниците има заглавия като “Убит е шефът на ВИС 2, София трепери”. Страната притихва в очакване на кървава баня. Част от борческия елит се изпокрива – кой за по-кратко, кой за по-дълго.
Оръжието на убийството е намерено случайно от шестокласник от 73-о училище в найлонов плик, захвърлен под дърво. Пликът е почти стопен – било е стреляно през него. Други следи обаче почти няма. Картечният пистолет “Заги” е без номер, хърватско производство. Това навежда полицаите на мисълта, че убийците са от Балканите. Хърватите години наред са обичайните заподозрени, но доказателства за тяхна намеса така и не са събрани.
Поне 10 са версиите за покушението. Тогавашният вътрешен министър Любомир Начев веднага отхвърля две от тях – че Илиев е убит от спецслужбите или от свои хора. През годините обаче те периодично избуяват и увяхват. Необичайно бързо МВР лансира версията, че убийството е поръчано от чужбина заради дългове във връзка с доставка на петрол, но скоро и тя е разколебана. Надделява мнението, че преките извършители са от чужбина, а поръчителите – българи. Според мълвата висаджии дори ходили при Ванга да я питат кой стои зад убийството.
Тя не дала ясен отговор, но вмъкнала крилата фраза: “Господи, опази ме от приятелите, аз сам ще се опазя от враговете”.
Днес почти никой не вярва убийството на Васил Илиев да е за разчистване на лични сметки и дребни интереси.
Момчето със спортен дух и много личностни качества – така помнят Илиев негови треньори и другари в спорта.
Васил е роден през 1965 г. в Кресна, но по-късно семейството му се мести в Кюстендил. Баща му е миньор. Майка му започва работа като шивачка в един от най-добрите по онова време заводи в града под Хисарлъка – “Марек”. Васил още в основното училище проявява спортния си талант. По-късно го приемат в училището за олимпийски надежди в София.
Съученик е с Илия Павлов, Димитър Джамов, Младен Михалев-Маджо, Атанас Комшев. Там учи и брат му Георги, но от двамата Васил е по-добрият ученик. Докато е в спортното училище, баща му умира от инфаркт и така на него се пада участта на “глава на семейството”.
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: