Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Влади Въргала съкрушен: Само на 44 години почина учителката Калина Каменова
  • Новини

Влади Въргала съкрушен: Само на 44 години почина учителката Калина Каменова

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
uchihlakashkas.jpg

Влади съобщи в профила си в социалната мрежа за кончината на своя много добра приятелка Калина Каменов – учителка във Враца.

Преди няколко дни той се сбогува с нея, като бе подведен от информация, че е починала, но по-късно опроверга тази новина и се извини за подвеждането.

Моля ви, да ми простите публикацията преди малко! Туко що, разбрах от брат й, че Калина все още е при нас! Макар и в реанимация, макар и с малки шансове, но като истински боец все още е ТУК!!!! БЛАГОДАРЯ НА МИЛОСТТА МУ! Все още има надежда 🙏🙏🙏 Би трябвало да се чувствам отвратително, дето „погребах“ жив човек, но съм изпълнен с ЩАСТИЕЕЕЕ!!!!
Простете ми, ако поста ми преди малко е изплашил или разстроил някой, но през нощта получих съобщение от приятел, от Враца, че …
Майната му, на другото! Тя все още е при нас ♥️♥️♥️♥️
PS. Сигурен съм, че много се смее и й е супер забавно в момента…. 🤣🤣🤣🙏

Но сега за съжаление това се е случило и той и всички нейни приятели и познати са съкрушени от ранната кончина на красивата учителка.

Не изпускай тези оферти:

Почивай в Мир, Калина!
Когато някой е изпратен на земята надарен с доброта и красота, ние хората трудно можем да приемем, че ще е за кратко…
Покой на Душата ти, Приятелко красива и добра! Обичаше да пътешестваш… Е! Светъл да е Пътят ти!

Едно прекрасно сърце спря да тупти!
А може би, наистина прибира рано тези, които са му най-радостни……

Калина Каменова си отиде на 44 години след получена мозъчна аневризма.
Жената прекара повече от седмица в кома и на командно дишане в реанимацията.

На 17 октомври сутринта тя получила силно главоболие, след което припаднала в Спешното и така и не дошла в съзнание. Лекарите в МБАЛ „Христо Ботев“ направиха всичко по силите си, за да спасят живота ѝ, но усилията им се оказаха напразни.

Калина Каменова бе начална учителка в СУ „Васил Кънчов“. Тя бе уважавана от колегите си и обичана от всички ученици.

Тя бе една от най-красивите учителки в България.

През 2008 година преподавателката от училище „Васил Кънчов“ се явява на конкурса „Мисис България“, където печели три награди.

През 2017 година участва в Сингапур в конкурса мимисис „Worldwide international“.

Тя представи страната ни в народна носия.
В Сингапур избира да се представи с национален костюм и талант, като изиграва кръшното Дайчово хоро.

„Единствената ми цел бе да представя достойно България“, казва учителката на един от вторите класове във врачанското училище.

Етнографите експертно са посочили вековната българска просвета, като в шарките на носията са вложени голям брой знаци, в които са заложени антични послания. В носията е очебийно многообразието от багри и шевици на българските национални дрехи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дървета, които НЕ трябва да се засаждат в двора, тъй като привличат само мъка, беди и нещастие
Next: Цънцарова удиви зрителите и Гешев: Нарече го г-н Пеевски пред цяла България

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.