Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Влади Горанов скандално: Този ход на ПП ще ни излезе през носа и ще вкара България във
  • Новини

Влади Горанов скандално: Този ход на ПП ще ни излезе през носа и ще вкара България във

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
vasdlasdoasoda.jpg

Има натрупани проблеми, които са предизвикателство за всеки, който тепърва ще управлява България. Има много причини да се направи редовно правителство, за да може да има парламент, който да взима решения.

Това заяви в ефира на bTV бившият финансов министър и член на ГЕРБ Владислав Горанов.„Дори разведени семейства се събират, когато е важно за децата“, добави той.

По думите му има незрели политически формации, включително отчасти дори и ГЕРБ. Според него има повече обединителни неща в името на народа. „Танцът кой ще е виновен, ако не се състави правителство, не трябва да е ритуален“, смята той.

„Ясно е кое е важно за страната в момента, глупаво е някой да се крие зад червени линии“, смята той.

Не изпускай тези оферти:

„Асен Василев не е състави или изпълнил нито един бюджет. Прибързано е да разчитаме на прогнозите му. На него никога не му се получава да плати сметката на решенията му.

Когато вярваш в перпетуум мобиле, не откриваш философския камък. Той вярва, че може да харчи много пари и то назаем и да създава така благосъстояние. Ако беше явно, че пенсиите могат да бъдат раздути до безкрай, без това да стане за сметка на дефицит и дълг, то щеше да е направено още по времето на Жан Виденов“, каза Горанов.

Според него трябва България да стане част от Еврозоната.

„Дългът през следващите години ще расте с висок темп. Това обаче не е чак такъв проблем, защото тръгнахме от много ниска позиция“, каза още той.

„Отвън обаче изглеждаме несигурни, нестабилни и неадекватни в отношението си към собствената си къща. Пазарът не ни иска“, каза още Горанов.

Горанов е категоричен, че ще ни излезе през носа увеличението на пенсиите така рязко от страна на ПП и ще вкара страната в още по-голям дълг.

„Не знам дали Плевнелиев и Паси ще изиграят брачен консултант за изграждането на нещо, но децата са много сърдити и е важно тези, за които са гласували, да направят нещо“, каза Горанов.

„ГЕББ е партия, която през годините вече изгради собствен живот. Борисов не е ГЕРБ, но е важна част от него. Борисов пречи на много хора, но всъщност нищо не може да стане без него. Затова искат да го няма. Не се прави така политика“, категоричен е Горанов.

Още политика:

Гражданите дадоха своята оценка и на тези избори и искам да им благодаря, заяви президентът Румен Радев по време на посещението си в Малта.

„Но и тези избори не успяха да пречупят тенденцията за отчуждаване от партиите и от властта. Тези избори не дадоха възможност на никоя партия да управлява сама, не дадоха възможност и за лесно формиране на коалиция. Това е ясен знак, че хората очакват диалог, разбирателство, разум и намиране на общи решения. България има нужда от работещ парламент и устойчиво, редовно правителство“, посочи Радев.

Румен Радев обяви, че ще предостави на парламентарно представените партии всички условия по Конституция, така че да имат достатъчно време за диалог и разговори за формиране на стабилно мнозинство.

Следващата седмица, след разговори с партиите, държавният глава ще обяви кога ще свика 48-о Народно събрание.

„Сега не е време за малодушие и за тесни партийни сметки. България има нужда от работещ парламент, защото върху него се крепи конституционният ни модел на управление. Време е да се поеме отговорност и за политическа смелост“, заяви Радев.

Той изтъкна, че резултатът от изборите не дава възможност за лесно формиране на коалиция, но хората очакват диалог, разбирателство, разум и намиране на общи решения и интереси, защото България има нужда от работещ парламент и устойчиво правителство.

„По-тревожното е издигането на нови червени линии след изборите. Търсенето на всевъзможни причини за отказ от коалициите издава страха на партиите да поемат управлението през зимата. Затова да ги успокоя, че не е чак толкова страшно, защото служебното правителство е изградило стабилна основна, на база на която следващото правителство би могло да изведе страната през зимата без основни затруднения“, увери президентът.

Като пример за това той даде пускането в експлоатация на газовата връзка с Гърция, понижената цена на газа, разработените законопроекти, касаещи Плана за възстановяване и устойчивост и решаването на проблема със зимната поддръжка на пътищата.

На път към чешката столица Прага, където ще участва в европейски срещи на върха, държавният глава каза още, че България не може да продължава да се примирява с факта, че остава извън Шенген.

„Ние и Румъния не може повече да бъдем държани извън Шенген само заради това, че 11 години след като сме покрили всички технически изисквания, някой си измисля допълнителни критерии.

От това губят всички – гражданите, туризма и икономиките ни. Не може България да проявява солидарност и да влага огромни ресурси за опазване на границата, и да срещаме неразбиране по темата. Не може българите да са втора категория европейци и да чакат по КПП-тата на европейските държави. Ние няма да се примирим“, каза Румен Радев.

Той напомни, че в условията на безпрецедентна криза по света, на тежки енергийни, икономически и социални кризи, ключът към нашето бъдеще е в диалога и солидарността.

„В тези тежки дни имаме нужда от обединена Европа. Обединена Европа не може да остане безразлична към войната на Русия срещу Украйна, защото нейната ескалация е най-голямата заплаха за мира на континента след Втората световна война. Вторичните ефекти на войната се усещат и общата политика за европейска отбрана ще е във фокуса на всяка следваща лидерска среща“, каза още Радев.

В Прага българският държавен глава ще представлява страната ни на първата среща на върха във формат „Европейска политическа общност“, а на утре в неформалното заседание на Европейския съвет в столицата на Чешката република.

Президентът пристигна вчера в малтийската столица Валета за срещата на върха на държавните глави от групата „Арайолуш“. Радев се срещна със своите колеги от формата за политически диалог, който обединява президентите на държавите членки от ЕС с парламентарно управление.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Щипка сол е способна да изгори цялата завист и омраза от хората, които ти мислят лошо, просто повтаряй след мен
Next: Радост за пенсионерите. Какво ги чака днес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • България осъмна с 4 кръстта. Гледката на мястото е зловеща, хората плачат за Валери, Краси и другите младежи
  • От последните минути! Нещо става: Почерня от полиция под моста на Пловдивския панаир
  • Жесток скандал избухна в Ергенът: Любов в рая! Галена отмъква втория мъж на Цвета, ясновидката заплаши да…
  • Руските медии бият тревога: Драма със самолета на Путин над Москва
  • Един човек загина при катастрофа между два леки автомобила на път I-5 между Крън и Казанлък. Сигналът за пътнотранспортното произшествие е подаден в 10:22 часа днес. 
  • На 14 г. е синът на убитата в Пловдив 45-годишна жена. Смъртта ѝ настъпила вследствие на нараняване с нож. По неофициална информация момчето е било задържано тази сутрин и отведено с белезници.
  • „Ружа Игнатова е жива. Чисто по оперативни данни или от приятелски чужди служби нямаме налична информация нито за промяна на визията, нито за това
  • Къде са потънали 3-те милиона евро източени от пловдивските лекари – дали ще бъдат възстановени?
  • Ето колко злато са добили “Дънди прешъс метал” от мината край Крумовград
  • Преподавателка каза в “Стани богат” какво е най-важно да се върне в училищата

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.