Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Влачил е 19-годишното момиче 20 метра. Разтърсващи разкрития за касапницата на България
  • Новини

Влачил е 19-годишното момиче 20 метра. Разтърсващи разкрития за касапницата на България

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
svalsvkasvk.jpg

Девойката е пресичала на пешеходна пътека, а камионът я е ударил с голяма скорост и я е влачил над 20 метра

Предстои събирането на доказателства, има свидетели на инцидента и камери, съобщиха от Софийска градска прокуратура по повод тежкият инцидент в столицата, при който товарен автомобил се вряза в спирка на светофара на бул. „Гоце Делчев“ и прегази 19-годишно момиче.

„В района на пешеходната пътека въпросният камион, превозващ минерална вода, не е спрял и е блъснал момиче, в резултат на което го влачи около 20 метра. Впоследствие катастрофира в спирката. Няма други пострадали“, заяви зам. градският прокурор Ивайло Илиев.

На този етап няма следи от спирачен път, но предстоят експертизи. На мястото има камери, ще се изземат записи.

Не изпускай тези оферти:

„Свидетелите са в шок, но са дали информация. Скоростта вероятно е била много висока“, допълни Илиев.

Тодорка Кънчева е очевидец на катастрофата в София, при която загина младо момиче. Ето какво заяви Кънчева, пише Агенция „Фокус“.

„Обръщайки се, видях, че жената пресича, а камионът я повлече. Тя пресичаше на пешеходната пътека, той я удари един път и след като загуби управление, мина и през нея. Шофьорът го откараха с линейката в болница. Аз се обадих на телефон 112“, каза тя.

„Гледката беше много грозна“, споделят хората, които разказват, че шофьорът на камиона е бил буквално в шок.

19-годишната Виктория Мариева, е момичето, което беше прегазено и убито от камион, докато пресича пешеходна пътека тази сутрин. Това съобщиха нейни близки във фейсбук профилите си, като публикуваха и нейни снимки, пише trafficnews.bg.

„Никой не може да ви подготви за загуба, която идва като бърз вятър. Моите най-дълбоки съболезнования на семейството. Почивай в мир, Виктория”, пишат приятели на Виктория.

Инцидентът е станал на кръстовището на ул. „Орехова гора“ и бул. „Гоце Делчев“ в квартал „Стрелбище” в столицата, а по разкази на очевидци камионът се е движел с висока скорост.

Още криминални новини от България:

Бивш затворник, рецидивист, който вече е бил съден за убийство, е бил задържан заради смъртта на 60-годишната Фатме Мустафова от поповското село Славяново. Търговката е удушена при грабеж на близо 15 000 лв., които били на масата на дома.

Трупът на Фатме бе открит в сряда сутринта от кметицата и племенниците є, които отишла да видят какво става, след като жертвата не отворила павилиона си за закуски до училището. Във вторник вечерта 49-годишният Юлиян Ш. отишъл в дома ѝ да връща натрупан борч за храни от магазина ѝ и видял парите. Към момента данните били, че посегнал на стопанката полакомен от пачките пред него. Преметнал въже през врата ѝ.

Съборил я на земята, натискайки главата ѝ към пода, за което сочели и кръвонасяданията по челото и устата. После омотал около врата ѝ дамски клин, който му попаднал пред очите. Още същата вечер тръгнал по хазартни зали в Попово и Търговище и играл със задигнатите чрез убийството пари. Полицията обикаля сега залите, за да събере точната сума, която мъжът е похарчил. Той твърдял, че са около 8000 лв. Сметките засега показвали двойно повече, пише „Труд“.

Юлиян Ш. дошъл в селото преди 2 години и не криел, че е бил в затвора. Не казвал обаче за какво е изтърпял присъда и откъде е родом, казаха от селото. Нямал роднини или приятели в района, но при тях го довело запознанство в социалната мрежа с тяхна съселянка.

Юлиян пробвал да работи в няколко различни фирми в региона, но все ставало нещо и го махали. Според хора от Славяново. Мъжът не е създавал проблеми в селото им. Не е имало конфликти, кражби или други, които да ги притеснят.

Според прокуратурата в Търговище обаче мъжът е рецидивист с досие от кражби. Според неофициална информация пък преди години, докато бил в затвора, се сбил с друг затворник и се стигнало до убийство. Това станало през 90-те години и той е лежал 16 г. в килия.

Сегашната му жертва Фатме имала павилион за закуски и хранителни стоки. Водело счетоводство на няколко фирми и имала добър стандарт на живот. Жената била вдовица и живеела сама в края на селото. Наскоро си купила кола, говорела и за други скъпи покупки. Хранела на версия много хора от магазина си. Така пазарували и Юлиян и семейството му, но си връщали борчовете, докато не се стигнало до убийството

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето го момичето, убито от камион в София
Next: Още един българин загина в Украйна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.