Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внезапно почина легендарна актриса. Сцената няма да е същата
  • Новини

Внезапно почина легендарна актриса. Сцената няма да е същата

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2023
egelglasgoasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ракел Уелч, филмовата актриса, чийто зноен външен вид я превърна във водещ секс символ на 60-те и 70-те години на миналия век, почина на 82-годишна възраст, съобщи френската информационна агенция „Франс прес“ в сряда, цитирайки нейния мениджър.

Уелч привлече голямото внимание на киноманите с ролята си в научнофантастичния „Фантастично пътешествие“ (1966 г.), последван от емблематичната й поява по-късно същата година в праисторическата драма „Един милион години пр.н.е.“

Въпреки че Уелч имаше само няколко реплики на диалог във филма“, епизодът с нейната запомняща се поява в бикини от кожа я превърнаха в бестселър и глобален секс символ.

Уебсайтът TMZ първи съобщи новината, цитирайки членове на семейството, които казаха, че Уелч е починал в сряда след кратко боледуване.

Нейният мениджър уточни, че тя си е отишла след „кратко боледуване“, но без да дава повече подробности.

Родена като Джо-Ракел Техада в Чикаго през 1940 г. в семейство на баща боливиец и майка американка, Уелч каза през 2002 г. пред Ню Йорк таймс, че е горда да признае своите латино корени и че за ролята, с която се прочу, нарочно са изрусили косата ѝ.

„Щастлива съм да го призная и това е отдавна закъсняло и е много добре дошло“, каза тя. „Има празно място тук в сърцето ми, а също и в работата ми от дълго, дълго време.“

Уелч, носител на награда „Златен глобус“, участва в повече от 30 филма, включително „Тримата мускетари“, както и около 50 телевизионни сериала в кариера, продължила пет десетилетия.

Уелч каза, че първата ѝ амбиция е била да бъде балерина, само че да разбрала на 17, че „наистина нямам фигура за балет“.

Личният и живот е бурен, като след развода с Джеймс Уелч през 1964 година, чието фамилно име взима, следват още три брака – с продуцента Патрик Къртис, режисьорът Андре Уайнфелд и собственикът на пицария Ричи Палмър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Март 2023 г. ще бъде златният месец за 3 зодиакални знака – прогнозата на Анджела Пърл!
Next: Пълен обрат с изчезналия Сашко: Властите съобщиха лоша вест!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.